Малки природоНЕнаучни разкази - 5.

ОВЦАТА, КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЧУВА НЕПРИЯТНИ НЕЩА

Овца си беше.

С нищо не различаваща се от стадото, послушна на гегата, кротка пред овчаря, правилно пасяща, даваща изискваното мляко, раждаща навреме агнетата.

Никога не нарушаваше правилата. Дори не питаше защо някакъв човек й рови в задника, а после се появява агне, нито къде откарват това агне напролет, камо ли да се възмути, че тогава два пъти на ден й дърпат цицките, ама овен не идва.

Овца за пример – с нищо не отличаваща се от другите. И никога, ама никога, не си даде зор барем една своя мисъл да роди в овчата глава.

Защо? Има стадо, има куче, има овчар – що някаква си част от цялото да се дели и оригиналничи?

А най-мразеше, когато видеше нещо различно. Каквото и да е.

Имаше си стадо, имаше си гега с насочмващ край, имаше трева, имаше смески, имаше вода…

Тогава? Какво повече му трябва на съществото, за да съществува?

А най-мразеше неприятните неща. И се радваше, когато гегата шибнеше по гърба на някоя самонадеяна тъпа овца, осмелила се да попита къде са агнетата? Или защо изчезна старият овен, а се появи едно овне, дето тепърва изучаваше пътя към моравата. Или…

Изобщо – искаше мир и тишина. Нищо различно от представата й…

А един ден, докато си пасяха на хълма, някаква се разблея, че от гората излязъл вълк. Овчарят тъкмо беше отскочил до близката къшла – да обмени това-онова с овчарката, кучето беше хукнало по кучки и…

Стадото се развълнува. А овцата изблея, че това е измама. Никакъв вълк няма, псе скитащо е…

Стадото таман се успокои и друга овца изблея – вълкът е изплезил голям език и върти глава за избор на плячката.

Овцата им обясни, че те – псетата, така си правят, затова…

И трета овца изблея – вълкът вече е на върха на хълма, точи лиги и избира жертва…

Стадото се понесе ужасено. Само овцата спокойно си пасеше. Ми, защо да бяга от някакво псе, когато ни овчарят, ни кучето са дали сигнал за тревога? Няма да слуша някакви си там…

На другия ден намериха само копитата й. Правилно строени във вид на четириъгълник – до последно спазили изискванията за правилно поведение на овцата…