Малкият дявол
- Да, разбрахме се, вторник в 7, "Опълченска" и "Стамболийски" входа срещу мола - говореше Мишо с някого, докато влизаше в антрето и затвори вратата зад гърба си.
Събу се, стигна бързо до бюрото в ъгъла и драсна нещо на една бележка и се провикна към отворената кухненска врата:
- Весе, тука ли си?
- Че къде да съм? Я виж децата какво правят, не са излизали от половин час от стаята! Добра да е! - с укор в гласа му отговори Веска.
- Извинявай, говорех, добър вечер! Отивам да ги видя.
Само като отвори вратата и каза своето "Хай", малкият скочи от пода и се обеси на врата на баща си, а кака му само се извъртя със стола и с въздишка каза:
- Тате, хай. Утре имаме тест по геометрия, закъсала съм го.
- Тате, виж! - гордо посочи пъзела на пода Гошко, беше наредил в единия ъгъл цял динозавър;
- Не ме остави на мира, докато не му го дадох - като че ли се оправдаваше кака му.
- Браво, ама сам се справяш доста добре! Сега ще ти помогна - каза Мишо и отиде при Калинка с геометрията.
Така ги завари Веска, докато не дойде по някое време да ги извика на масата: Мишо с Кали на бюрото, а Гошко кротък като агънце на пода с пъзела.
Минута по минута си спомни тая вечер след няколко дена, вторник следобеда, когато Мишо и звънна и каза, че ще работят до късно, да не го чакат за вечеря. Отиде в ъгъла на хола и на малката масичка погледна бележките, на едната пишеше "вторник, 7 ч, входа откъм мола".
"Там ли ще работят?" - след малко вече забрави, и започна да мисли какво ще вечерят с децата.
До петък. Тогава Мишо се обади, че ще остане в офиса да довърши отчетите.
Когато се прибра, децата вече спяха, но Веска не пропусна да се нацупи, че отказа да яде под предлог, че е уморен и иска да си ляга, и да му натрие сол на главата с поредната порция
- Омръзна ми само с децата, писна ми вече от толкова време, готвя, чистя, всичко правя, а ти си на гости. Гледам Гала, гледам всички сериали като стара баба. Ще тръгна на работа!
- Добре, както искаш. Макар че може още една година да си останеш докато Гошко тръгне на предучилищна, но ти казах и миналия път, щом искаш, разбирам те!
По следващата седмица Веска сериозно се замисли превъртайки лентата назад, се замисли "Как пък все във вторник и петък доработва или им изниква нещо?" Вярно, в една фирма за климатици винаги може да се появи нещо спешно, но тази закономерност се загнезди като пирон в мозъка ѝ.
Следващият вторник след поредното извинително обаждане на Мишо, към шест часа Веска се развика по децата да спрат да се гонят и млъкнат за малко. и се обърна към Кали:
- Трябва да изляза за малко, на теб разчитам, гледай брат си! В кухнята на масата има чипс и крекери. - откачи ключовете за старата кола от закачалката, докато се обуваше и обличаше, и излезе.
"Ако отива пак там, от "Красна поляна" трябва да мине от тука" - по това ранно пролетно време рано се смрачаваше, а пък и цял следобед преваляваше, мрачно и мъгливо време. На това разчиташе Веска, докато паркираше в улицата след Двореца на децата. "Само ще карам след него да видя там ли отива" - продължаваше да разсъждава на глас докато дебнеше да види колата на Мишо.
След това всичко ѝ се губеше, събуди се в болнично легло, с ортопедична яка на врата. Опита да се поразмърда, остра болка в ръката я проряза като с ток.
На вратата се почука и в стаята влезе и мъжът ѝ.
- Добър вечер! Как е жена ми?
Добър вечер! - Благодаря, че изчакахте. Всичко е наред, малкият дявол. Жена ви е претърпяла катастрофа, навлязла е с превишена скорост от "Зайчар" на "Стамболийски" посока център, не е взела завоя по мокрото платно и се е ударила в трамвая. Така казаха от районното. Натъртено коляно, пукната кост на ръката над китката, счупено няма и не се налага хирургическа намеса, обездвижена е, но я докараха в безсъзнание. Доста силно си е ударила главата, за това ще остане тази нощ тука за наблюдение. Извинете, ще ви оставя за малко сами. Само 10 минути. Трябва да си почива - каза дежурният лекар и излезе. Сестрата си имаше работа с пациента на другото легло.
- Весе, какво си правила там? От кога не беше шофирала?
- Аз ли какво? Аз ли? А ти какво правиш срещу мола по два пъти в седмицата? Заради тебе! И какво, поотраснаха децата, и давай сега, не ти трябвам вече! След толкова години брак! Тебе следях, глупак такъв! Колко време още щеше да ме правиш на балъчка, а? Значи аз да си седя у дома, да гледам децата, да готвя, чистя... - познатата канонада започна отново да се излива от устата ѝ. - Ти ли ме зарязваш или аз да искам развод по твоя вина? Хич не се и надявай на взаимно съгласие! - само дето говореше приглушено, сигурно от обезболяващите, някак си монотонно се лееха думите ѝ вместо обичайното истерични на висок тон.
- Оххх, малкият дявол, каза докторът! Весе, Весенце, ти си ми глупачката, изненада беше. Ама от къде да очаквам, че ще те прихванат лудите и ще се вкараш в тоя филм. Не ти ли мина през ума, че над входа към двора на кооперациите има и табела на Учебен център? На готварски курс ходя, нали като тръгнеш на работа, ще трябва и аз някак си да се включа в къщната работа.
- Десетте минути изтекоха, пациентката трябва да почива. - каза сестрата - в дъното на коридора в докторската идете при дежурния лекар, той ще ви обясни за утре какво още трябва, дано не се наложи, и кога ще може да си приберете "малкия дявол" - весело намигна сестрата, докато Мишо се беше надвесил над Веска и с едната ръка я галеше по щурата глава, а с другата стискаше здравата ѝ ръка в голямата си длан. Целуна я по челото, изправи се и бавно гърбом заотстъпва към вратата:
- - До утре, дяволице! - Веска още гледаше като втрещена след него, опита се поне да махне с ръка, но само изохка от болка, и се заля в тих, успокоителен смях...
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
Никога не е късно да те насочат към нещо интересно. Прочетох с удоволствие.
Ето, сами сме си виновни за някои самонавивки за изневяра и от там ревност, и ''малък дявол'' -
И ти като жена му 😅!
-
Пепи, мъжете съм ги хващала в какво ли не, но в готварски курс... 🤣🤣🤣
-
Понякога мъжете не са чак толкова лоши, Дени!
-
Пепи, това го бях пропуснала. Не знам как си го измислила, но се посмях. 🤣
-
troia (Катя Иванова) - до какво могат да ни докарат собствените ни страхове, чукай на дърво, да е малкият дявол!
ди_ - и аз съм на моменти -
Пепи, нещо нямам муза,...
-
Горкият мъж. Взел си е съпруга с голямо въображение.
Обичам разкази с неочакван край. -
di_t (T.Енчева) - скоро май не съм те чела, ти си майстор на дългите повествования, да не ни изненадаш с някой роман?
Благодаря ти, че ме посети -
Еха....този малък дявол
-
Gavrail45 (Гавраил Йосифов) - като пикантните подправки
-
Пепи,когато малкият дявол се появи само лудости стават.Но понякога той показва и вярната посока.Да му се ненадяваш.
-
💐 Ve2666 (Василка Ябанджиева)
-
Има и свестни мъже! Разсмя ме.
-
Жени. Краси, Блу, Лиде, Марианке - какво ли не пораждат страховете и несигурността, а понякога нещото е пред очите ни, но под тяхно въздействие виждаме това, което искаме да видим.
Да чукаме на дърво да е малкият дявол
Patrizzia (Надежда Ангелова) - точно за пътя към Ада си мислех, като го привършвах! -
Усмихна ме, Пепи. Шииироко. Пътят към ада...
-
Аах, този готварски курс какви бели е предизвикал, но малък е бил дяволът! Много остроумие има в разказа ти, Паленка! Браво!
-
Пепи, все ми се струва, че има елемент на фантастика в разказа Предизвиква много мило и приятно чувство.
-
Него не го разбирам - ще се научи от жена си, а нея - ще се учи от него...... за шофирането имах предвид..
-
много приятен разказ, Пепи... мъж, който иска да готви си е като рядък диамант
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
