Mar 21, 2010, 8:17 AM

Малко късче от живота:)

  Prose » Others
1.1K 0 0
1 min reading

Белоснежната ми ръка сграбчила малко късче от живота

 

    Вратата се затвори и на малкото ми детско лице започнаха да се стичат сълзи, още не бях чувствала БОЛКА, още не знаех колко струва да живееш, колко струва да гледаш този разкош. Всичко залязваше заедно с мен, а сълзите ми се стичаха  толкова бързо, дори и времето не можеше да ги спре, нямаше тази сила.

     След този ден нямах онова детско лице, онези детски мечти, онзи детски смях, вече всичко се беше стопило, защото разбрах, че всеки ден е бил заблуда, разбрах, че слънцето не грее вечно, че всъщност нищо не притежавах. Времето летеше с бърза скорост и часовникът въртеше своите стрелки, а аз стоях като една детелина, вече загубила своя цвят, но с протегнати ръце сякаш чаках онова щастие, което преди ме се поднасяше в ръцете. Разтварях очите си и се опитвах да си представя, че улавям това малко късче от живота си, копнеех да отгърна на свещената страница на моето детство, да върна онзи миг, когато сълзите не бяха истински, когато животът беше направен от принцеси и принцове, нали тогава бях щастлива, нали имах всичко, бях в приказката, която никога не свършва. Преди бях дете, което скачаше от радост, а сега съм дете, което скача, за да се впусне в живот, а за да преодолее всяка болка, всяка мисъл, всяка дума, всичко, което е на пътя му. Преди бях малко момиченце, облечено в коприна със златни коси, ала сега съм обикновеното момиче, което пада в калната улица, но после има силата да се изправи.

                                                                                          Щастие, къде отиде,

                                                                                      Щастие, ела...

                                                                                  Дай ми сили.

                                     Дай ми топлина.

                                      Дай ми смелост...

                 Дай ми криле

    да полетя.

     Нека се пренеса

в детска приказка.               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...