Беше студена зимна нощ, мъгли прокуждаха светлината, снежинки се въртяха в замаян танц, зловещите сгради на безприютния град стърчаха като надгробни плочи. Едно малко момиченце с руса къдрава коса и сини очи търсеше със залутан поглед в тъмнината шейната на Дядо Коледа, изпълнено със съкровени копнежи, желания, надежди и страх, че те могат да останат неутолени.
Проблесна лъч светлина, който се разширяваше и разширяваше, и разкъсваше сънния мрак, после се появи шейната, която цялата сияеше.
-Здравей, малко момиченце. - каза Дядо Коледа с глас топъл като неговото горящо от огнена любов сърце към всички бедни сирачета като това дете.
Момиченцето сведе очи, за да не се видят сълзите му.
-Искам да ми донесеш мама.
Старецът се усмихна бледо, прегърна детенцето, целуна го по челото и му каза, че ще се постарае да изпълни молбата му, каза го, защото просто не не му стигаше смелост да изрече истината. Той не можеше да създаде човек.
Като се прибра в работилницата си, си сложи нова риза и започн ...