Подпрял нежно силната си, красиво оформена брадичка, с едва набол тъмен мъх над горната устна, красив тъмнокос, младеж седеше на ствола на поваления бор, вперил замъглен от спомена поглед в извиващото се между дърветата, като колан от диаманти, тъничко поточе, понамаляло от летните горещини, но все пак още даващо свежа влага на пъстрия килим от цветя по ниските си брегове. Гъстите ресници трепкаха често-често и едва сдържаха готовите да се търкулнат по млечно матовата му бузка, сълзички. Зад него на два завоя от пътечката, на брега на голямата река до тлеещия огън, се чуваха веселите смехове на компанията, която го беше довела тук. Живееше с майка си и нейните родители на самия бряг на Дунав, в един от големите тамошни градове, но майка му беше любител фотограф и често го вземаше със себе си, когато тръгваше на лов за снимки по красивите Български места. Той много обичаше тези екскурзии - първо, защото от интелигентните хора в компанията научаваше много за географските и историческите ...