9 min reading
Вече се бяха изкачили по склона и пред погледа им се виждаше покривът на манастира, високата каменна камбанария и дуварът, опасващ като крепост светата обител. Двете жени се спряха пред дървените порти, постояха няколко минути за да си поемат дъх, защото от учестеното им дишане им премаляваше. Снежинките се сипеха над тях и забрадките им бяха побелели, някои снежинки прехвърчаха и по лицата им, веднага се разтопяваха и като бисерни сълзици се спускаха по клепките и бузите им. Не усещаха замръзналите си крака и ръце, снагата и врата си.
Николина задумка по вратата и се ослуша. Тишина, белота, спокойствие и безмълвие ги обръщаха. Високите борове бяха побелели от тежкия сняг и като онемели стражи се издигаха отстрани.
Вратникът изскърца и една монахиня нададе любопитно лице пред тях.
- Що дирите тук?
- Добър ден, сестро – поздрави Николина - ние идваме при сестра Геновева.
Монахинята ги пусна и бързо сложи мандалото на мястото му. Беше като черен гарван в тази белота, някак си не на място ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up