Jan 26, 2022, 7:53 AM

Манастирът “Шаолин”

  Prose » Others
651 1 2
1 min reading

Преди двадесет и повече години, в тогавашното кино "Млада гвардия" в Пазарджик, прожектираха китайския филм "Манастирът Шаолин". Той впечатли всички нас – момчетата от квартал "Младост", с красивата природа и сръчните гологлави монаси, летящи във въздуха и правещи чудеса с ръцете и краката си.

Гледахме филма по няколко пъти може би всеки ден от онези две седмици, през които го въртяха – от 14 до 16 ч., а след това от 16 до 18 ч.

A после, странно как, в квартала се появиха няколко души с обръснати глави по подобие на шаолинските монаси.

Много от нашите майки с ужас забелязаха липсата на любимите си точилки, които бяха умело приспособени в монашески тояги за бой, a когато вечерта постилаше тъмната си завеса, кварталът се огласяше от онзи странен сигнал, който шаолинските монаси използваха във филма и който само малцина от нас се научиха да възпроизвеждат със силно духване в две сключени една в друга ръце.

Стигна се дори дотам, че дворът на детска градина „Пролет“ стана тренировъчна база за онези, които искаха да стигнат по-далече и да овладеят техниката на монасите в боя.

Какво се случи после? Нищо особено – просто всички пораснахме, дори на някои от нас се наложи да го направим по-рано.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Михайлов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нищо ново в света. Всеки гледа на някого да прилича или да се преправи. Жалкото е, че после игрите загрубяват!
  • фильм "фантомас" тоже многих побрил, а вот "аватар" при всей его кассовости покрасить никого не смог.

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...