Преди двадесет и повече години, в тогавашното кино "Млада гвардия" в Пазарджик, прожектираха китайския филм "Манастирът Шаолин". Той впечатли всички нас – момчетата от квартал "Младост", с красивата природа и сръчните гологлави монаси, летящи във въздуха и правещи чудеса с ръцете и краката си.

Гледахме филма по няколко пъти може би всеки ден от онези две седмици, през които го въртяха – от 14 до 16 ч., а след това от 16 до 18 ч.

A после, странно как, в квартала се появиха няколко души с обръснати глави по подобие на шаолинските монаси.

Много от нашите майки с ужас забелязаха липсата на любимите си точилки, които бяха умело приспособени в монашески тояги за бой, a когато вечерта постилаше тъмната си завеса, кварталът се огласяше от онзи странен сигнал, който шаолинските монаси използваха във филма и който само малцина от нас се научиха да възпроизвеждат със силно духване в две сключени една в друга ръце.

Стигна се дори дотам, че дворът на детска градина „Пролет“ стана тренировъчна база за онези, които искаха да стигнат по-далече и да овладеят техниката на монасите в боя.

Какво се случи после? Нищо особено – просто всички пораснахме, дори на някои от нас се наложи да го направим по-рано.