Маратонът наречен живот

Животът е като маратон - дълъг, тежък и изпълнен с мъчения. 
Трасе, което е изпълнено със страх, изкушения и предателства. 

Някои хора тръгват уверено. Вярват само на себе си и на своята сила. Но скоро коленете им се подкосяват и те падат в калта, на няколко крачки от финала. Виждат края, победата, но нямат сила дори дъх да поемат. 

Други вървят бавно, без пламък в очите.
С лица, белязани от безразличие, те влачат краката си.
Не им пука за целта, нито за смисъла.
За тях животът е просто едно дълго изтощително ходене –
без стремеж, без надежда и без вик към небето. 
На тях не им трябва награда, те са доволни и на сегашното си състояние, 
но накрая усещат празнота и е късно да направят усилие да бягат, защото животът вече ги е изоставил. 

Но има и трети.
Те също страдат, също кървят, също падат.
Коленете им са ожулени, сърцата – ранени, но устата им не престава да вика:
„Господи, помогни ми!“
Те не бягат със свои сили – бягат с Божията сила.
Тяхната радост не е в това, че пътят е лек, а в това, че всяка крачка ги приближава към небесната награда - вечен живот със Христа. 
Те знаят, че венецът на славата не се дава на онзи, който е имал най-лек път,
а на онзи, който е устоял докрай,
който е бягал, дори когато е било невъзможно,
който е викал към Бога и е чул Неговия отговор
в най-тежките мигове.

Животът е като един огромен маратон.
И макар да боли, макар да струва всичко, крайната цел е Христос –
и онзи, който стигне до Него,
ще получи награда, която никой няма да може да му отнеме.