Маратонът наречен живот
Животът е като маратон - дълъг, тежък и изпълнен с мъчения.
Трасе, което е изпълнено със страх, изкушения и предателства.
Някои хора тръгват уверено. Вярват само на себе си и на своята сила. Но скоро коленете им се подкосяват и те падат в калта, на няколко крачки от финала. Виждат края, победата, но нямат сила дори дъх да поемат.
Други вървят бавно, без пламък в очите.
С лица, белязани от безразличие, те влачат краката си.
Не им пука за целта, нито за смисъла.
За тях животът е просто едно дълго изтощително ходене –
без стремеж, без надежда и без вик към небето.
На тях не им трябва награда, те са доволни и на сегашното си състояние,
но накрая усещат празнота и е късно да направят усилие да бягат, защото животът вече ги е изоставил.
Но има и трети.
Те също страдат, също кървят, също падат.
Коленете им са ожулени, сърцата – ранени, но устата им не престава да вика:
„Господи, помогни ми!“
Те не бягат със свои сили – бягат с Божията сила.
Тяхната радост не е в това, че пътят е лек, а в това, че всяка крачка ги приближава към небесната награда - вечен живот със Христа.
Те знаят, че венецът на славата не се дава на онзи, който е имал най-лек път,
а на онзи, който е устоял докрай,
който е бягал, дори когато е било невъзможно,
който е викал към Бога и е чул Неговия отговор
в най-тежките мигове.
Животът е като един огромен маратон.
И макар да боли, макар да струва всичко, крайната цел е Христос –
и онзи, който стигне до Него,
ще получи награда, която никой няма да може да му отнеме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ