От уредбата вкъщи се носеха песните на Куин и Фреди Меркюри, талант отишъл си рано, както казват от коварна болест.
Зазвуча песента '' Барселона '' ,.. дует Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе, един вид химн на 25-ите
Олимпийски игри в Барселона през 1992 година.
Лежах заслушан в мелодията.
Пред очите ми сякаш се появи за кой ли път разказът на вуйчо за Олимпийските игри тук.
Летни Олимпийски игри Атина 2004 година.
Конференции, заседания, презентации. В службата където работех беше истинско стълпкновение на хора ор тазлични раси, цвят на кожата , религия,... но весички обединени от спорта, от летните Олимпийски игри 2004 година в Атина.
Мобилизирах познанията си по чужди езици, сутрин даваха нещо като като график за събитията, зала, час на провеждане, посрещах и водех до съответното мероприятие особите за които трябваше да се грижа.Беше ми забавно.Винаги усмихнат и дтужелюбен с гостите, помагах им за ръчния багаж, лаптопи или чанти с фотоапарати, или натъпкани с книжа, но тежащи като че ли са с олово.
Дали е имало кастинг за придружител по време на Игрите, така и не разбрах, но от службата ме посочиха да бъда такъв.
Някаква симпатична госпожица, изглежда ме е харесала, беше дошла при мен
- Господине, ще предложа да бъдете мой асистент, имам нужда от такъв мъж като вас, да ме охранява и да бъде с мен на състезанията , на брифингите , категирична бе тя.
Шанс, съгласих се веднага, а тя оправи нужните формалности.
- Мадам Жил Бернар, от Франция съм, член на лекоатлетическата секция на МОК - представи се тя -
Задачата ви ще е да ме придружавате навсякъде. Ето ви пропуск и табелка с името ви, личен номер.
носете ги задължително винаги с вас. А това е работната ми чанта и лаптопа, искам винаги да са ми под ръка. Вие ще работите със заплащане , а не като доброволец.
Кимах само разбирателно с глава.
То вече не можеш да определиш възрастта на жените, а трябва ли, да няма да й варя кокалите, че да засичам време според възрастта, пък да не гадаем дали е жена или нещо друго.
Не е точно кокалеста, а стройна, плътна жена, ако има такова определение за успешна жена.
Мадам Бернар отговаряше за леката атлетика, поне се нагледах на стройни и красиви жени-атлетки и на мускулести мъже-атлети.
Квалификациите в различните дисциплини вървяха с пълна сила.
Госпожа Бернар наблюдаваше, записваше си нещо, аз носех или получавах дискове с разни справки, резултати от обработващите данните.
Веднъж само измърмори, че на такава прекрасна организация, пак има недоволни и размахваше ядосано листове и дискове.
Късно вечер я оставях в хотела, рано сутрин я чаках във фоайето, после със служебнота кола по цял ден заедно по задачи, състезания, интервюта.
Тук изгря звездата на спринтьорката Мариан Джоунс, поздравих я за победата преди официалния брифинг
- Мого сте красива,... и силна жена. Така се радвам за Вас, бих искал да ви прегърна
- Може, но само това - през смях каза Джоунз - Виждаш ли оня мускулестия, това е мъжът ми, състезател по гюле, казва че не е ревнив, но знаеш ли го...Ней, Джон, не ревнуваш нали, имам право - и се засмя още по-силно.
И спринтьорът от Ямайка, Хюсеин Болт, не успя , отпадна на квалификациите
Изразих съжаление на брифинга, а той ме изгледа приятелски и сякаш с укор ми каза
- Защо не си на пистата, я се виж колко си едър и мускулест, или тук е по-лесно
А срещата с рускинята Исинбаева, медалистка на овчарски скок, беше зашеметяваща.
Оставихме английският език и започнахме на руски.
Мдам Бернар ни бе хванала за ръцете и гледаше ту единия, ту другияв, сякаш разбиеаше нещо от репликите ни на руски език, но по интонацията на гласовете ни разбирашр, че се радваме на успеха.
Представих й коя е мадам Бернар, в албума на Жил има снимка от тази вълнуваща среща, подарена ни от спортен журналист.
Милата ми Жил, не спираше да разказва вуйчо..
С всеки изминал ден се издигах в очите й. Нямаше нещо което да не знам или да не мога.
Шофирах бързо, но не рисково и бяхме винаги навреме на лекоатлетическите състезания, или на последвалите срещи със състезатели или организатори.
Една вечер, тъкмо я изпращах в хотела, тя ми каза
- Пиер, Питър, защо не останеш тук, ти се измори с мен, съвестно ми е да спиш малко, не си ли уморен. Остани ако нямаш други ангажименти.
Останах.
На сутринта едва се събудихме, колко ли да сме дремнали, унесени в нежност.
Толкова мила жена не бях срещал, тиха, спокойна. Сериозността е била маска за пред хората, служебна сериозна мюаска, както тя се изразяваше. Няколко вечери идвахме и тук при мен.
Беше прекрасно изживяване вуйчовото, пожелавам го и на теб.
Дългоочакваният старт на маратонското бягане по традиционния маршрут според легендата, от Маратон до Мраморният стадион в Атина, 42 километра 195 метра.
Кратка церемония в памет на първия Олимпийски шампион в маратонското бягане гъркът Спиридон Луис.
Състезателите се подредиха зад стартовата линия.
Тишина. Всички затаили дъх в очакване.
Стартът бе даден. Тръгнаха. Мъжете слаби и дългокраки, можеш ли да ги надбягаш. Те по цял ден се гонят с антилопите, или с тигри, леопарди.
Стартираха и жените, слаби , изпити тела,.. но с ведра усмивка на лице и желание за победа.
И по трасето инцидент. Соченият за фаворит бразилецът Вандерлей Кордейро де Лима, бе нападнат по незнайни причини от зрител, ирландецът Нийл Норман. Последва бърза намеса на охранителите, но де Лима загуби време и такт в бягането си, и зае трето място и бронзов медал. Златото бе за италианеца Стефано Балдини, сребърен медал за Мизуки Ногуча от Япония.
После чрез Жил се сдобих със СД за цялото двучасово бягане на състезанелите мъже и жени.
Олимпийските игри свършиха, оставили у мен жаждата, борбата за победа, предшествана от годините усилена тренировка и лишения.
Все пак важното е участието, а не победата, макар че всеки участник се стреми към нея.
Жил остана в Атина за две седмици след Игрите, през деня бяхме в Олимпийския комитет, а вечер се разхождахме из Атина, после тънехме в любов тук вкъщи.
На изпроводяк мадам Бернар ми подари много сувенири, няколко спортни екипа, истински маратонки Найк, Адидас, Пума...
Целунахме се при изпращането с пожелания до нови срещи на Олимпийските игри 2008 година в Пекин, или на игрите в Лондон през 2012 година.
И изведнъж Жил Бернар ми предложи
- Защо не дойдеш в Бордо при мен на гости, родителите ми ще се зарадват.
Отидох, нали ти изпратих сувенири от там. Родителите й много ме харесаха и останах.
Живеехме в замъка край Бордо, или в апартамента й в Париж, да сме по-близо до летището. Продължавах да я придружавам при пътуванията й.Скоро Жил ми намери работа в МОК, и сега пътувахме по света двамата. В 2012 година вече бяхме в Лондон, почувствахме умора.
Предложих на Жил, не искаш ли вече да имаме деца, Да се приберем в Бордо при вашите, да се опитаме да продължим бизнеса на дядо Пол, той имаше лозя, винарна и винарска изба, и правеше качествено вино за износ и се нуждаеше от младо подкрепление. А ти Жил, пак ще пътуваш до Лозана, Цюрих, а ние с децата ще те чакаме. Изглежда и тя това си е мислила, защото времето си вървеше и да не изпусним последния влак, че не можем го догони.
Решихме и го направихме.
Скоро близнаците ритаха в коремчето на Жил. Вече знаеш, родиха се близнаците Пол и Луи.
А с Жил, бяхме единодушни, да подарим къщата ми в Атина на теб.
Това е, племеннико наш, учи, работи и не забравяй спорта, важно е участието, а не медалите.
Е да, приятни спомени, сякаш вуйчо бе отново пред мен и ми разказваше за кой ли път преживяванията през 2004 година на летните Олимпийски игри в Атина.
.....следва
© Petar stoyanov All rights reserved.
Ох, какво да ви кажа Таня, Боряна, Валентина и Катя, 42 километра 195 метра са доста голямо разстояние,... но да запазим спокойствие за финалните метри.Благодаря Ви...