Мариела беше на три години когато майка ѝ се разведе, баща ѝ се премести да живее при родителите си, които имаха къща в околностите на София, а те останаха с майка си в двустайния апартамент в един от елитните  столични квартали. Баща й беше добре поставен експерт (икономист) в едно министерство, той взе семейния мерцедес, въпреки че ползваше и служебна кола. Майка ѝ се казваше Илиана, беше завършила археология и след конкурс беше постъпила като асистент в Археологическия институт на БАН. Разбира се, тогава Мариела не можеше да съзнава че се е разрушило едно материално осигурено семейство, че родителите ѝ, макар и твърде млади, са на много добри обществени позиции с  връзки в интелектуалния и политически елит на страната.

Преди родителите ѝ да се разведат, след двугодишния отпуск на майка ѝ, за Мариела се грижеше една, наета като бавачка, жена (леля Цеци),, която я гледаше докато те бяха на работа, а също и поддържаше домакинството. След развода възникнаха трудности. Време беше Мариела да постъпи в детска градина, поддържането на целодневна бавачка стана скъпо и неудобно. Но Илиана не се притесняваше много. Тя беше хубава, млада, разцъфнала след майчинство, жена, имаше многобройни познанства и приятелства, създадени както в студентските години, така и покрай влиятелните ѝ родители. Тя знаеше че за нея не е проблем, ако пожелае да си създаде връзка с мъж, да намери такъв – винаги, и като омъжена, е имала явни или загатнати ухажори, като винаги между тях би могла да намери такъв, който да ѝ импонира. Всъщност, тя имаше и нещо конкретно предвид. Реши да пробва с Димо – доста чаровен млад юрист в голямо застрахователно дружество, който беше засилил авансите си към нея след като беше разбрал че се е развела.

Димо започна да й се обажда често по телефона, веднъж я покани да отидат на нашумял балетен спектакъл – беше успял да купи билети за гостуващия Испански национален балет. Мариела беше изпратена за при баба си и дядо си, след концерта отидоха да вечерят в една луксозна кръчма на ‘Петте кьошета’. Говориха си по различни теми, седяха до късно, изпиха доста водка. Илиана не се и замисли да отклони поканата му да се отбият в дома му където живееше наблизо и където се отдадоха на непринуден и страстен секс.

Димо започна често да посещава Илиана и Мариела в дома им. Когато за пръв път дойде у тях донесе на Мариела един голям шоколад. Често оставаше и за вечеря – на Мариела беше приятно че не са сами на масата с майка й, че говореха шумно и се смееха. Тя с неохота отиваше да си легне в стаята си и ги оставяше да си говорят. Не й правеше особено впечатление това че на следващата сутрин закусваха пак заедно – майка й казваше че чичо Димо е трябвало да остане да пренощува у тях защото бил пил и не можело да се прибере веднага с колата си.

Илиана и Димо се ожениха малко след като Мариела навърши четири години. Те бяха много красиви на церемонията при подписването, а нея бяха облекли в много красива светлозелена рокличка. Още същия следобед заминаха на сватбено пътешествие в Гърция, а тя беше пратена при баба си и дядо си, които живееха в Люлин.  

Димо се премести да живее у тях. Мариела много се радваше че вече не са самички с майка й.  Димо пое изцяло грижата сутрин да я води и следобед да я взима от целодневната детска градина. Майка й започна докторантура, често оставаше до късно в института,  Димо имаше повече време и пое почти изцяло домакинството. Той се отнасяше с Мариела като с голяма, обичаше да я разсмива. Тя все повече го харесваше, възприе го като важна част от семейството. Не й допадна да го нарича ‘чичо Димо”, нито „татко Димо”, започна да му казва само Димо, което не раздразни нито него, нито майка й. Малкото спомени от родния й баща съвсем избледняха след като една година след развода с майка й той почина след автомобилна злополука.

Годините се занизаха, Мариела тръгна на училище. Записаха я в частното езиково училище в Драгалевци. Димо имаше грижата да я закарва и връща. Тя все повече се привързваше към него. В съботните и неделните дни майка й обикновено работеше над дисертацията си, а те с Димо ходеха на разходки, в зоологическата градина, на различни детски спектакли. Димо й купи кънки и през зимата заедно ходеха да се пързалят на пързалката на ‘Спартак’. Друг път се качваха с лифта до Алеко и се спущаха до Драгалевци с шейна. Лятно време Димо я записваше на курсове за обучение по плуване на деца към басейна на Спартак.

Половото съзряване при Мариела настъпи сравнително рано. При нея пубертетът остана някак незабележим – не се забелязваше да се чувства тъжна, самотна и уязвима и затова определено имаше роля осезаемото присъствие на Димо, което ѝ вдъхваше някаква сигурност. Физически, обаче, тя разцъфна – порасна, избуяха ѝ хубави големи гърди, бедрата и сексапилно наедряха, фигурата и започна да излъчва пищен сексапил. Тялото и лицето ѝ напомняха  едновременно млада, намираща се в разцвет, жена и красиво девствено момиче. Илиана и Димо, естествено, забелязваха това, Димо не изпитваше тревога, а по-скоро гордост че има голяма и красива доведена дъщеря.

Мариела издържа приемния изпит и влезе във Втора английска гимназия. Животът им продължаваше безоблачно, нито тя в училище, нито Илиана и Димо в работата си, имаха някакви особени проблеми. Някак безмълвно се бе установил по пряк контрол върху нея от страна на Димо, отколкото от майка й - той беше по-осведомен за такива неща като кога са имали класно, кога са я изпитвали.  Когато Илиана и Димо спореха за нещо Мариела инстинктивно взимаше страната на Димо. Лятно време тримата заедно ходеха на море в луксозни хотели – взимаха апартамент или голяма стая с двойно легло и отделно легло за нея. Един следобед – бяха в хотел на Златните пясъци – тя завари Илиана и Димо да се къпят заедно под душа. Обзе я някакъв гняв – тя силно тръшна вратата на банята. Разбра че ревнува Димо от майка си.

Илиана защити успешно дисертацията си и се налагаше да ходи на археологически разкопки в провинцията. Командировките ѝ бяха кратки - за не повече от седмица. Димо обичаше да готви, Мариела му помагаше, но често, когато Илиана отсъстваше, ходеха да вечерят навън. Обичаха да посещават един китайски ресторант на улица Славянска. Една вечер, след като бяха влезли в ресторанта и се оглеждаха за свободна маса, бяха изненадани от едно подвикване:

- Хей Димо, защо се правиш че не забелязваш стара приятелка?

Гласът идваше от ъгъла на ресторанта, където седяха две, добре облечени, млади жени.

Димо придърпа Мариела и се приближиха до тяхната маса.

- Боже, Боряна, това ти ли си? Не можах да те позная…  - каза, явно приятно изненадан.

Едната от жените стана, прегърна го и бързо го целуна по устата.

- Ами доста години минаха. Състарила съм се. Ти, откакто се ожени, изчезна от хоризонта…

- Напротив, разхубавила си се, изглеждаш великолепно.

- Ах ти, стар ласкател. Защо не седнете на нашата маса? Това е моята приятелка Любка. Ти може би я помниш…

- А това е моята доведена дъщеря Мариела – представи я Димо след като седнаха при тях.

- Сериозно? Не можех да предположа че имаш такава голяма доведена дъщеря. Студентка ли сте? – обърна се към Мариела Боряна.

- Не, ученичка съм в 10-ти клас – малко троснато отвърна тя.  

Мариела явно беше направила впечатление с вида  и сексапила си. Вечеряха, като през цялото време Димо и Боряна си разменяха приятни спомени. Тя почти през цялото време мълчеше. Димо усещаше ядът в погледа й.

- Какво стана с Боби? Още жив ли е? – питаше Боряна

- О, аз го пратих на вилата на баща ми, умрял е миналата година - разбра се че става въпрос за кучето на Димо, което той е имал преди да се ожени.

- Пазиш ли още диска с Андреа Бочели? Никога няма да забравя тези изпълнения, които слушахме заедно. – продължаваше с въпросите си Боряна.

Явно тя нямаше никакво намерение да крие че познава ергенския дом на Димо, че са имали интимна връзка. Преди да напуснат ресторанта тя поиска от Димо да си разменят телефоните, на което той веднага се съгласи.

По пътя за вкъщи в колата Мариела мълчеше напушена, което Димо много добре усещаше.

- Димо, ти си бил голям пич бе! Пленител на женски сърца! –избухна язвително тя.

- О… Мариела, какви номера ми правиш? Не разбираш ли че всичко е минало? Било е  преди 12 години! Аз съм сигурен, че ако майка ти беше сега с мен, тя нямаше да обърне внимание и приеме сериозно разбулването на някакъв мой стар флирт. Ти заради нея ли ме ревнуваш?

- Майка ми може да не те ревнува, но аз те ревнувам – изтърси гневно Мариела..

След тази случка Димо разбра че се е създала опасна привързаност на Мариела към него, че тя вече не е дете, а жена, и че той трябва да се съобразява с това. Но като че ли не изпита тревога, по-скоро някаква гордост. „Ще се влюби, ще си намери приятел и нещата ще се оправят” – помисли си той.

Всъщност, Мариела имаше силно желание да се влюби, да си намери красив, отличаващ се, приятел, който да й бъде верен и на който тя да бъде вярна. Изпитваше и силно сексуално желание. Но опитите ѝ с един-двама съученици от по-горните класове доведоха само до това че загуби девствеността си и като че ли дори започна да намразва мъжкия пол. Когато си представяше с какъв мъж би желала да живее и спи, изникваше фигурата на Димо.

Една нощ се случи белята. Илиана беше в двуседмична командировка. След като си бяха приготвили вкусна вечеря, пиха малко вино и изгледаха въздействащ френски филм по телевизията, Мариела отиде да си легне в стаята си. Някаква странна възбуда и пречеше да заспи. Малко след полунощ тя изведнъж отхвърли решително завивката, стана, събу си гащичките и боса, само по къса нощничка, пресече хола и отвори вратата на спалнята на родителите си без да почука. Димо беше потънал в сън когато тя повдигна завивката му и се прилепи до него.

- Мариела, какво правиш? – стреснат промълви той.

- Димо, страх ме е самичка оттатък, нека да бъда малко до тебе…

- Мариела, ти си гола!

- Моля те, нека малко…

Димо усети как тя обгръща шията му,  усети едрите й, опънати, гърди с твърди като сачми зърна, върху лицето си. Възбуди се. Разбра че няма сила, която да го накара да я отблъсне… Сексът им беше кратък, но всеотдаен. Когато, уморени, останаха легнали по гръб един до друг, Мариела прошепна: „Знаех, че ще е блаженство…”

На сутринта те гузно мълчаха съзнавайки че са направили нещо, което не бива да се повтори. Гузно неудобство се установи в отношенията им, което се засили когато Илиана се върна от командировката.

Димо избягваше да остава задълго насаме с нея, но класът на Мариела учеха следобед, дните бяха намалели и се налагаше понякога вечер да я прибира с колата от училище. По пътя за вкъщи обикновено мълчаха, Мариела пускаше дискплеъра с някаква любима мелодия. Една вечер тя му се обади по телефона – пуснали ги по-рано от училище, една нейна съученичка устроила парти на вилата на родителите си в Бояна, много го молела да дойде да я вземе. Димо лесно намери адреса въпреки че се беше стъмнило. В колата Мариела явно беше в добро настроение, Димо усети че мирише на алкохол. Тя седеше до него с дълбоко разкопчана блуза от която се подаваха големите й гърди, бедрата и се белееха върху седалката слабо прикрити от късата й пола. Тя бавно положи глава на рамото му и прошепна: „Димо, искам те…”. Димо помълча няколко минути, после изведнъж обърна колата и хвана околовръстния път към Драгалевци. Отклониха се от пътя, намериха едно безлюдно място и се вкопчиха един в друг върху спуснатите седалки на семейното ‘Волво’. Като се прибраха в къщи казаха на Илиана че Мариела имала някакво събрание в училище.

През следващия месец те на няколко пъти се отдадоха на греховната си страст. Знакът идваше от Мариела – тя му се обаждаше по телефона молейки го да я вземе от училище, но той знаеше че ще отидат на същото място между Бояна и Драгалевци и ще се любят страстно в колата. Беше настъпила зима и беше много студено когато една вечер, вместо към околовръстния път, Димо подкара колата към дома им. Имаха топъл гараж за Волвото под блока в който живееха…

Случи се това, което рано или късно щеше да се случи. Илиана беше приготвила вечерята, имаше малко време и реши да смени пръстта на изсъхналия филодендрон, който стоеше в саксия в ъгъла на хола. Бяха купили един чувал с пръст за цветя, който стоеше в гаража. Гаражът им имаше изход до асансьора на партера на блока и ключът на вратата му висеше на закачалката. Когато Илиана излезе от асансьора и отвори вратата беше изненадана че лампата свети и че Волвото е на мястото си вътре в гаража. А когато през предното стъкло на автомобила видя бедрата на Мариела около голия задник на Димо се спря като вцепенена, хвърли с все сила ключа който държеше върху стъклото, обърна се и побягна към изхода. Заключи се в апартамента им на 3-тия етаж, дива ярост и плач изтласкваха сълзите ѝ и тресяха раменете ѝ. Сновеше като бясна между хола и стаята на Мариела като събаряше техни неща и хвърляше техни дрехи на пода

Мариела и Димо въобще не направиха опит да се качат при Илиана, той я отведе с колата при баба ѝ и дядо ѝ в Люлин и след това отиде при баща си на вилата в Бистрица.

Мариела и Димо повече не се видяха. Тя беше поставена под много строг контрол. Илиана и Димо бързо се разведоха като направиха всичко възможно почти никой да не научи за причината за техния внезапен раздор. Мариела завърши гимназия и замина да следва в Дания. Илиана си уреди дълга специализация в Италия. Твърде бързо и двете се омъжиха там съответно за датчанин и италианец,  създадоха семейства и повече не са се връщали с България.

Димо също се ожени – за Боряна. Създадоха добро семейство, роди им се дете. Една вечер стационарният телефон в дома им позвъня. Беше Мариела, обаждаше се от Дания, научила телефона от телефонната компания.

- Мариела, какво искаш след всичко което забъркахме? – ядосан я запита той.

- Нищо Димо, исках само да ти кажа че не съжалявам…

След кратко мълчание Димо тихо прошепна:

- И аз не съжалявам…