Ден августовски като всеки друг: микроскопични приливи, мижави отливи и въобще - мижав природен интерес към мащабни катаклизми. Ведно с мижавата си раница съм се натоварил на маршрутката от Резово за Бургас и благославям факта, че съм сам в превозното средство. Полюшвайки се в самотен оргазъм, не усещам как стигам до автогарата в Царево, където фактологията със самотата ми придобива драматичен обрат: тумба изпотени курортисти, подръка с впечатленията си, препълват РАМ-паметта на маршрутката като едни същински вируси, кикотят се и натрапчиво си въобразят, че съм в тон с настроението им. И това донакъде е така - до момента, в който на врата се появява последният пътник – сестрата на Волния Уили, с два сребърни пръстена на масивните си плавници и с намерението да заеме последното свободно място. Неволно изпускам вик на ужас – въпросното място е до мен, въпреки посредствения ми опит да го заема съвместно с моето. Уили се усмихва, пуска фонтан от радост и успешно дебаркира на крайната, пред ...