Всяка вечер Виржиния правеше едно и също нещо, толкова неприятно и страшно, заради което цял ден ѝ горчеше в устата! Слизаше в мазето да налее нафта за печката, с която се
отопляваше!
Когато стана студентка и дойде в София, не предпочете да живее в общежитие, а при роднини, които искаха да помогнат на семейството ѝ, да им спестят излишни разходи. Малката стаичка която й дадоха имаше само екстрата, че беше в центъра на града, но беше като кръпка на красива дреха! Защото от миналото величие на къщата не беше останало нищо! Вехто и изтъркано, без удобства! Нямаше нито баня, нито парно. Та се отопляваха с нафтови печки, заради което се ходеше в мазето, където бяха варелите. А то беше неописуемо по вид и съдържание! Пълно с ненужни вещи, покрити не с прах, а с пепел, и паяжините висяха отвякъде...Пълни с умрели мухи и живи паяци, големи като тарантули! Сигурно имаше и мишки и хлебарки. Но това беше дневната гледка! Вечер се притуряха и космати, рогати и зъбати чудовища със светещи очи, дори ...