Мечка - страх, но мене - не!
Мечка - страх, но мен е- не!
Всяка вечер Виржиния правеше едно и също нещо, толкова неприятно и страшно, заради което цял ден ѝ горчеше в устата! Слизаше в мазето да налее нафта за печката, с която се
отопляваше!
Когато стана студентка и дойде в София, не предпочете да живее в общежитие, а при роднини, които искаха да помогнат на семейството ѝ, да им спестят излишни разходи. Малката стаичка която й дадоха имаше само екстрата, че беше в центъра на града, но беше като кръпка на красива дреха! Защото от миналото величие на къщата не беше останало нищо! Вехто и изтъркано, без удобства! Нямаше нито баня, нито парно. Та се отопляваха с нафтови печки, заради което се ходеше в мазето, където бяха варелите. А то беше неописуемо по вид и съдържание! Пълно с ненужни вещи, покрити не с прах, а с пепел, и паяжините висяха отвякъде...Пълни с умрели мухи и живи паяци, големи като тарантули! Сигурно имаше и мишки и хлебарки. Но това беше дневната гледка! Вечер се притуряха и космати, рогати и зъбати чудовища със светещи очи, дори “чуваше” воя им... Защото...в цялото мазе нямаше лампи! Нейният варел беше най-далече и, когато влизаше, страх и ужас вледеняваше дъха й.Знаеше колко крачки трябваше да мине и все си измисляше някоя история, за която да мисли, за да заглуши страха! Иначе се виждаше не умряла, а изядена и само костите се мандахерцаха* като дантела между паяжините! Но беше неизбежно. Нямаше кога да налее нафта, освен вечер. Веднъж братовчедът решил да й помогне и почти “окъпал” печката отвън с нафта, та от края на улицата миришеше и трябваше да се евакуира при колежка. Но тая вечер си беше приготвила много приятна история, чиято героиня беше самата тя! Броеше крачките, повтаряше фразата, с която я учеха на смелост в детството при подобни ситуации “Мечка - страх, но мене не!” и си представяше утрешния ден…
Университетът, в който учеше имаше празник! Беше рожденния ден на Ленин, а той беше негов патрон. Не се учеше, имаше само забавления. Едно от тях бяха скокове с делтапланер! В тях участваше и Виржиния! Да полетиш от Витоша към някакъв стадион като птица си беше за завиждане! Жените ще се пукат от яд, мъжете- ухажори ще се редят на опашка, а най- вече ще докаже на себе си, че е победила страха от високото!... Че няма друга толкова смела!... абе, каква смела, сигурно ще има мокро на разни невидими места, но ще си запише в биографията този подвиг! Не, че нямаше и други такива, но бяха далече по- мижави…
Първият беше, когато като тинейджърка отиде тайно на фризьор и той ѝ подстрига плитките, които “отглеждаше” от раждането си.Когато се прибра вкъщи, почти като момче в главата, от боя който последва не я болеше, колкото от накацалите по насрещната ограда деца на сиропиталището! Бяха видели унижението... Втория път беше отишла с една банда на плаж на Дунава на непозволено място. Било опасно, защото имало дълбоки “дупки” във водата...И, когато се заплела в разни корени и едва я издърпали, краката й били в издайнически рани. Родителите били по- изплашени от нея, та прескочили боя, но дълго лекували раните.Ала сегашното приключение ще е съвсем друга манджа! Първо- не беше казала на никого, да бъде изненада, особено като се знаеше от по- близките, че в живота си не се беше качвала и на дърво! Ами ако, недай Боже, се спука нещо от вътрешността й? Ако приумира там, във въздуха, никой няма да каже че е смела, а че е умряла от страх! Резил, поне да беше оставила някъде писмо, да разкаже колко обича всички, че тоя скок е посветен на любовта, каквато тя още не е изживяла! На гроба ѝ да пишат “Амор Омниа вИнцит”/Любовта побеждава всичко/..
И ето...вече “летеше”, гледката под нея беше фантастична! Ефирът я носеше леко и никога не бе изживявала такова щастие, когато...в миг се спъна в нещо меко, не беше вещ, не беше и облак, каквито се нижеха около нея и гальовно я поздравляваха! Изчезна светлината, слънцето, гледката, а истеричния писък, който раздра небето беше не само от нея, а и от... котка, която обитаваше също мазето със своите бебета. Тя сигурно беше по-изплашена, защото така изврещя, побягна, а Виржиния “изпаднала” от... делтапланера, се заби в земята като гюле! И отново се понесе, незнайно от какъв вятър неизвестно къде. Вече се носеше с такава скорост, че за нула време пристигна на уречения стадион, където беше пълно с хора, гледаха я, радваха ѝ се и ръкопляскаха възторжено! Затова, че преодоляла страха, че проявила смелост и им поднесла такава изненада!
Само че някакъв мъж не пляскаше с ръце една в друга, а с тях пляскаше лицето ѝ и повтаряше “Събуди се, събуди се, събуди се!” А мозъкът питаше “ Умряла ли съм или заспала?” Когато се събуди, се видя в болница, до нея изправен стояха доктор и сестра, които били я “върнали” от полета - в действителността. Изплашената котка с писъка си сигнализирала, та така я намерили припаднала в мазето...Празникът сигурно беше свършил и тя не присъства, ала “смелостта” ѝ беше отбелязана, коментирана и призната, макар и не в небето, а в мазето! Тя се премести в общежитие- с парно и много колеги! Беше толкова щастлива и дори там намери любовта на живота си! Последва и най-смелата ѝ постъпка, защото за седмица познанство и... се омъжи! И съдбата, вече уморена да я тормози, осъществила правилен и щастлив избор!! Компенсация за големия страх и неимоверната смелост, макар и неосъществена!…
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Изразът “Мечка - страх, но мене- не!” е неправилно построен, но автентичен и разбираем. / Мечката може да я е страх, но мен- не!”/
* мандахерца- безконтролно се движи.
© Ирина Филипова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Боряна, пропуснала съм твоя коментар! Извинявай! И аз съм на твоето мнение...
-
От истинските случаи се получават едни от най-добрите разкази, Иржи! 😊
-
Нямаш вина, Мария, обикновено вниманието е за първия, останалите са в графа " и други"....Всички са се "борили" еднакво. А са подредени в зависимост от коментиралите, по- важно от гласувалите...
-
Иржи, виновна съм, че не съм отдала заслуженото навреме на този твой разказ! Радвам се, че си класирана на второ място и те поздравявам за това! Винаги ме впечатлява стилът ти, който е неподправен, свеж и с хумористични нотки! Браво!
-
Благодаря, Боряна, при това истински случай...Смея да кажа, че всичките ми разкази са само за забавление, но с премерена доза.
-
Забавна история, разбиваща всички страхове на пух и прах! Браво и честито 2 място, Иржи! 😊🍀
-
Чудесно чувство за хумор!
Иржи, благодаря ти за веселото настроение, което ми донесе разказът ти!
....И честито! Не спирай да ни радваш! -
Ох, Силве, стопли ме! Сладкодумна като в творчеството си! Благодаря за хубавия коментар! А в това затворено време , на мен взеха да ми липсват теми, пресни случки,.. Преди малко слушах "Легна жълта рокля" на Веско Маринов и ми се прищя да напиша нещо такова, весело.Дребна темичка, ама те кара да я запееш, но като не съм Евтим Евтимов...
-
Иржи, смях се от сърце. А на това място:
"Вече се носеше с такава скорост, че за нула време пристигна на уречения стадион, където беше пълно с хора, гледаха я, радваха ѝ се и ръкопляскаха възторжено!"
- си представих, как този стадион е всъщност изба с рафтове, пълни с плъхове, замръзнали на местата си - със светещи очи и влажни муцунки 😂. Защото съм виждала подобна апокалиптична картина, но сега ми е забавно, само заради това, че мина доста време.
Ще чакам средващия ти разказ, Иржи. Не следя предизвикателствата и малко съм закъсняла с гласуването, но вярвам - не това е толкова важното. Благодаря за живописните описания, неподправения ти стил и хумористичните отсенки в него. Страхотен разказвач си! -
Благодаря, Таня, аз като че ли не мога вече да прескоча летвата по- високо, щом сте вие с Ивита! Аз все пак се радвам, че ме четете, че все още мога- не ми е изпила чафка/врана/ мозъка още, та пиша още смислено, че познати около мен себеподобни вече са доста по- зле ....Важно е, че ме допускате край вас...
-
Пропуснала съм коментарите ви:
Юри, аз много обичам да употребявам разни изчанчени думи, но ти умело можеш да ги вържеш в рими...Благодаря ти.
Много си мила , с твоите поощрения, Роси! Аз не се старая, когато пиша и тъжни и обикновени неща да вмъкна и нещо забавно. Идва ми отвътре, защото съм непоправим оптимист! -
Иржи, честито второ място!
Продължавай все така хубаво да пишеш! -
Успех, Иржи! Винаги си много колоритна и забавна! Имаш подкрепата ми!
-
Успех, Иржи!
Припомних си това “мандахерца” и ще потърся рими за него. 😊🌹 -
Дребна темичка в късо разказче сътворих, Светле, за да се вместя в предизвикателството, въпреки всички предишни заричания. А без хумор не мога, дори в такива критични и тъжни обстоятелства...Не мога да го избегна, това съм си аз!
Колко по- стойностни са кратките коментари, от многословните им отговори и човек може да се учи от теб, Георги!
Приказка, ама си беше истинска история и преживяване от прототипа, Тоти!
Чак пък терца, Вили!...И аз взех да давам старт на разкази, но...като по- трудно се четат и интересът към тях е по- малък. Но пък аз самата си се забавлявам с тях..
Ако беше мъж, Мини, цена нямаше да имаш като верен приятел! Не, че сега я нямаш, ти винаги ми повдигаш смачканото самочувствие!
Тук сме, Вили, и аз и Виржиния, но в мазето, чакаме някой да ни забележи!! Предпочитаме да сме в ефира, да махаме с ръка и усмивка, на всички, които са ни забелязали, но ...c'est la vie!
Благодаря на всички за коментарите! -
Успех, Иржи! Благодаря за усмивката!
-
Виржиния, къде сте, драга.
Да не сте в мазето, ако трябва да идваме да ви вдигаме -
Иржи, много ми хареса разказът, толкова добре си го написала! Прочетох го с удоволствие и давам глас!
-
Беше удоволствие да прочета
Еми... голяма си терца.
И да, Иржи, в разказите е твоята сила.
Поздрави! -
Като приказка с хубав финал.
Поздрави!
Успех! -
Интересно.
-
Само ти можеш да заредиш с приятен хумор и ирония и най-героичната тема. Видя му сметката на страха твоята героиня. Когато краят е добър,всичко е наред- немска поговорка. Хайде, хаирлия да е!👋😊
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
