Меденка
859
0
1
2 min reading
Дърт Пън недоумяваше как е възможно да се случва подобна несправедливост. Как така той никога не успяваше да изкрънка на аванта някой от кулинарните вълшебства, които леля На Ка Жи Ма твореше в пекарната си, а този нахалник Но Щен Вълк се беше изхитрил да получава често-често по някоя меденка?!
Тактиката на Вълк бе проста, но ефективна - сутрин като надуши, че меденките са готови и леля Ма ги е изнесла да изстиват, той се присламчва пред пекарната и впива жален гладен и много умолителен поглед в тавата, докато пекарката се смили над него и му даде едно от сладките лакомства.
Ко Та Рак засече Но Щен Вълк да гледа жално към клоните на едно дърво, но не с онова театрално жално, с което зяпаше леля На Ка Жи Ма, когато я крънка да го черпи меденка, а истинско жално - все едно някой току що му е отмъкнал придобитото с "тежък труд" лакомство.
- Какво има, Но? - съчувствено попита котакът.
- Ко - тъжно започна Вълк - Тази гад току що ми отмъкна меденката! - и посочи с нос нагоре към дървото.
След като проследи на къде сочи приятеля му, Ко Та Рак видя една сврака кацнала достатъчно нагоре, за да не може да я стигне вълкът да държи в клюна си апетитната вкусотийка.
Тук е моментът да припомня за любезния читател, че поради странните стечения на обстоятелствата Ко израстна като един доста умен и добре образован котарак. Може много добре да смята, а един негов братовчед го научи да чете върху книга с приказки и от тогава той искаше да пробва нещо - за това и никак не се учудвам от по-нататъшния развой на събитията.
Ко Та Рак се усмихна, намигна на Вълк и подхвана:
- Я, каква красива птица... и как прелестно блестят перата й... колко ли чуден е прекрасният й глас... Птичко птичко, моля те попей ми... и така нататък, и така нататък...
- ГРАК, ГРАК, ГРАК - започна да се дере свраката след поне пет минутно ласкателство, а меденката падна в тревата току пред вълка.
Но Щен Вълк бе изумен, направо не повярва, че някой въобще може да се върже на такъв елементарен номер, а най-много го впечатлиха ораторските качества на приятеля му. Определено Ко Та Рак може да бъде доста убедителен, ако се постарае.
Вълк отиде да се вземе лакомството, но направи кисела физиономия:
- Бррр... тази гадина ми е олигавила меденката!
Тактиката на Вълк бе проста, но ефективна - сутрин като надуши, че меденките са готови и леля Ма ги е изнесла да изстиват, той се присламчва пред пекарната и впива жален гладен и много умолителен поглед в тавата, докато пекарката се смили над него и му даде едно от сладките лакомства.
Ко Та Рак засече Но Щен Вълк да гледа жално към клоните на едно дърво, но не с онова театрално жално, с което зяпаше леля На Ка Жи Ма, когато я крънка да го черпи меденка, а истинско жално - все едно някой току що му е отмъкнал придобитото с "тежък труд" лакомство.
- Какво има, Но? - съчувствено попита котакът.
- Ко - тъжно започна Вълк - Тази гад току що ми отмъкна меденката! - и посочи с нос нагоре към дървото.
След като проследи на къде сочи приятеля му, Ко Та Рак видя една сврака кацнала достатъчно нагоре, за да не може да я стигне вълкът да държи в клюна си апетитната вкусотийка.
Тук е моментът да припомня за любезния читател, че поради странните стечения на обстоятелствата Ко израстна като един доста умен и добре образован котарак. Може много добре да смята, а един негов братовчед го научи да чете върху книга с приказки и от тогава той искаше да пробва нещо - за това и никак не се учудвам от по-нататъшния развой на събитията.
Ко Та Рак се усмихна, намигна на Вълк и подхвана:
- Я, каква красива птица... и как прелестно блестят перата й... колко ли чуден е прекрасният й глас... Птичко птичко, моля те попей ми... и така нататък, и така нататък...
- ГРАК, ГРАК, ГРАК - започна да се дере свраката след поне пет минутно ласкателство, а меденката падна в тревата току пред вълка.
Но Щен Вълк бе изумен, направо не повярва, че някой въобще може да се върже на такъв елементарен номер, а най-много го впечатлиха ораторските качества на приятеля му. Определено Ко Та Рак може да бъде доста убедителен, ако се постарае.
Вълк отиде да се вземе лакомството, но направи кисела физиономия:
- Бррр... тази гадина ми е олигавила меденката!
© Стоян Вихронрав All rights reserved.
супер са