Между мъже
МЕЖДУ МЪЖЕ
- Виж, драги, това твоето, освен че не прилича на нищо, ами от всякъде си е „хурка”!
- Ъ!
- Не ми ъ-кай, ами сложи малко от шпековият, щото тази шунка е менте!
Гледам го и му се чудя на поведението! Да му треперя от една шепа вълна и кокали, да го въвеждам, и да го ощастливявам при най-готините кучки, да му дарявам от времето и настроението си, да му уйдисвам на капризите и най-накрая да ми ги вкарва, ей такива:
- Не знам, кво толкова си се назлобил днеска срещу ми? Не ти ли осигурих срещата, не потегли ли и тя? Дамата ти влезе в тона, врътна дупе и си показа деколтето. Що сега ми образуваш някакъв правеж?!
- Ти недей!!!
- Кво недей? Щото си счупен отвсякъде и една свалка като хората не можа да сториш! Ако не беше си захапал лулата, не беше си цуцоркал от патрончето и беше показал така-малко стойка пред дамата, нямаше да ми представяш сега печалната си мутра, ами щеше да си върху пъп!
- Ай, стига! Твоята си беше уредена, а моята, иди-дойди...
- Какво, дойди - прекъсна ме и като ме изгледа с бялото, продължи – ти ми го дръпна синджира, нали? А не забеляза ли, че стопанката нарочно си прибра разгонената кучка, та да идем и двамата у тях, левак, с левак такъв! Сега и двамата сме „на сухо”, ама аз си кротувам, пък ти правиш скръбни муцунки и гледаш към снимката на бившата си.
След тази реплика не можах да се въздържа... и като го лиших от любимия му шпек, слязох при табладжиите от другия вход.
© Лордли Милордов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
С куче и без куче, се за свалка става дума, Снежа.
-
Лордли, съчувствам ти напълно. През есента нещо такова се случи с дъщеря ми. Извежда тя нашата Ари, баска овчарка, зла от всякъде.Голяма и силна, много силна. А на поляната двама.Трябва да уточня : двама стопани с два големи мъжки песа.Стопаните готини, ама много. Песовете големи таман за нашата красавица.Усмихнали се на дъщеря ми двамата стопани от двете и страни. Почнали да и се свалят.Помислила си дъщеря ми : Сега ще си изкарам един флирт.И двамата си струват, трябва само да си избера кого да предпочета. Е да , ама не! Нашата красавица била на друго мнение Подгонила тя големите красивите, силните мъжкари. Ръмжи и напада. Хукнали кучетата, подире им стопаните. Ари и тях подгонила.Всичко свършило без пострадали, но и двамата стопани, като видят, че извеждаме нашата, бързат да приберат своите.Така и нищо не стана със свалките.
-
Две
за smile 1! -
!!!
-
Бре, мискинин, котето иска да гали, а?
Привет, Виктор! -
Любимеца за стръв ли го пускаш Милорд
Не знам дали съм го споделяла, ама карай:
Седим с колежките пред магазините на по кафе. Имаме си котета, дето все гледат да се отъркат в нас, просякинчета бе. Та спира един зевзек като теб гледа ме предизвикателно и вика "Може ли да ви погаля котето". "Абе, мойто коте има зъби и нокти. Не моиш да оцелеш" -
-
Абе Снежа и Митко, не знам териерът ли по трудно се устисква или аз, ама като не ми се уреди работата, все него намирам за виновен
-
Ха, Лордли, кефиш ме! Сега ме замисляш, дали не се опита да ми каже нещо подобно и моя кокер преди време, когато го спрях от такива набези, а после му доведох кучка от неговата порода, да се "порадват". Три часа се търкаляха из двора, ама когато "принцесата" не е готова и Кама сутра не помага. А оная, уличната си беше направо превъзходно напъпила, ама а де! Като незнам чужди езици! Поздрав!
-
Командват си ни те, нашите домашни любимци.Бъди благодарен, че не е харесал достатъчно кучката, че тогава нито синджира щеше да го задържи нито със шпека да го подмамиш. Щяхте да тичате двамата подир разгонената красавица,а наоколо другите стопани щяха да ти съчувстват без да могат да ти помогнат. Поздрави за разказа!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
