Между мъже
МЕЖДУ МЪЖЕ
- Виж, драги, това твоето, освен че не прилича на нищо, ами от всякъде си е „хурка”!
- Ъ!
- Не ми ъ-кай, ами сложи малко от шпековият, щото тази шунка е менте!
Гледам го и му се чудя на поведението! Да му треперя от една шепа вълна и кокали, да го въвеждам, и да го ощастливявам при най-готините кучки, да му дарявам от времето и настроението си, да му уйдисвам на капризите и най-накрая да ми ги вкарва, ей такива:
- Не знам, кво толкова си се назлобил днеска срещу ми? Не ти ли осигурих срещата, не потегли ли и тя? Дамата ти влезе в тона, врътна дупе и си показа деколтето. Що сега ми образуваш някакъв правеж?!
- Ти недей!!!
- Кво недей? Щото си счупен отвсякъде и една свалка като хората не можа да сториш! Ако не беше си захапал лулата, не беше си цуцоркал от патрончето и беше показал така-малко стойка пред дамата, нямаше да ми представяш сега печалната си мутра, ами щеше да си върху пъп!
- Ай, стига! Твоята си беше уредена, а моята, иди-дойди...
- Какво, дойди - прекъсна ме и като ме изгледа с бялото, продължи – ти ми го дръпна синджира, нали? А не забеляза ли, че стопанката нарочно си прибра разгонената кучка, та да идем и двамата у тях, левак, с левак такъв! Сега и двамата сме „на сухо”, ама аз си кротувам, пък ти правиш скръбни муцунки и гледаш към снимката на бившата си.
След тази реплика не можах да се въздържа... и като го лиших от любимия му шпек, слязох при табладжиите от другия вход.
© Лордли Милордов All rights reserved.
