Всички, живеещи в Голямата къща се събраха пред разбитата от земетресението порта на дома. Тъкмо завършваха ремонта, стаите бяха възстановени, коридорите изчистени, стените измазани, прозорците с опънати пресни прозрачни шкембета…
Само портата зееше. При последния трус едното от дърветата пред дома се тръшна и с цялата си тежест не само изби, но и направи на трески солидната голяма врата.
Сега трябваше да я възстановяват, разбира се. Само не знаеха точно как. И се събраха да обсъдят.
Като че беше ясно – просто да повторят модела на старинната порта – гигантска, удобна за минаване и от великаните, и от дългите слаби елфи, и от дебелите весели тролове, и от дребните джуджета. Само гоблините невинаги ползваха вратата. Обикновено се мятаха на стената и бегом стигаха до нужния им прозорец.
Вярно, в дома имаше само две джуджета, но те бяха живи и пъргави, бързаха навред да заемат удобни позиции. Така и сега – едното скочи и изкрещя:
- Трябва да реформираме живота си! Тази порта беше вече вре ...