Тук–там... вечно някой крещи и иска нещо. Всеки ден ставам с нагласата, че трябва да направя нещо заради даден човек. От време на време (когато егоизмът ми се обажда) решавам, че няма да направя това, което се очаква от мен, а това, което на мен ми се иска. Разбира се, тогава хората остават много недоволни и дори разочаровани, но... как да го кажа по-мило? Майната ви?! Да, това е подходящото.
Та до къде бях стигнала... След дългия си сън, егоизмът ми реши отново да се събуди. Мисля, че сега е малко по-различно. Този път не се чувствам гузна, че не играя по свирката на някой. Станала съм много лоша, ха-ха! Какво ще правят хората без мен, направо не знам... Както каза една госпожица „Боклуци! Недорасляци! Да се научат сами да се справят с живота си!” Не ми се иска да бъда толкова груба като нея, но понякога се налага. Решила съм този път да си дам една дълга почивка – мисля, че един месец е нужното време, за да се отърся от чуждите проблеми, да се отдам на греховните си помисли и да си п ...