“....смъртта дори едва е по-горчива;

но зарад благото, кое добих,

ще кажа що видях в таз местност дива.

Не зная как се в тоя лес вглъбих,

от сън тъй в пълно бил съм упоен,

кога от правий път се отклоних!” 

/ДАНТЕ АЛИГИЕРИ БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ

 АД/

     Тия чайки не ме оставят да спя! Е какво пък, изгревът над близкия архипелаг от острови е толкова красив. Мамка му! Хубаво е да си пиеш кафето на нежния тропически пясък докато гледаш изгрева. Макар все още да не са изчистили тези артефакти около слънчевия диск…. Програмисти… явно толкова си могат.

     Оооо пак холограмна нотификация! Можеха да я направят по-малка. Наоми е станала, а този проклет текст скрива гледката към перфектното и тяло.

     Отново ме викат в Ню Йорк за тази уж важна борсова сделка, е какво пък малко лесни постъпления. 

Какво ли да облека? 

-Мета! Моля покажи ми каталога с аватарите! Искам да изглеждам по-агресивно! 

-Не този! Не този! А може би нещо като Дуейн Джонсън? 

-Мета някой костюм, но да е изцяло в черно! От каталога на Манюел Риц- разбира се. Те са най яките!

-Услугата ще струва 2500 единици. Как бихте желали да заплатите? С Етериум или с О ес джи кредити? 

-2500 единици…. 2500 ее какво пък истинските неща са си скъпи! Мета! Моля покажи ми борсовите индекси… и друг път сме говорили! Винаги плащаме с това, което има по-голям прираст на седмична база… ОСДЖ-и да са.

     Пясъкът под краката му завибрира, малки огнени йероглифи се вплетоха в безбройните коралови песъчинки. Син искрящ стълб озари острова, досущ като копие пробило небесата и достигнало виртуалната земя. Колко е хубаво да пропътуваш десетки хиляди километри само за едно премигване! 

-От кога не съм те виждал? Да, да и на мен…

-О Моника тези нови ли са? Добър цвят! 

-Ааа Джон! Колко кредита счупи за тези асистенки? Знаеш, че няма да те направят по-добър агент?! 

     Признавам никога няма да свикна с този стъклен под на два километра над земята, но Анна е нещо без, което не мога. И нейното чудно кафе. Не са златните чаши или пък свръхновата на фона на пълна луна. Анна си е Анна… най-добрата асистентка в Метавърса. Признавам! Добър тапет са сложили този път! 

Кредити, кредити, но никой не мисли за Метавърса и тротъла, който създават. Ще го съсипят този свят! Все пак рендирането изисква доста ресурс.

     Скучно, скучно, скучно! Бла, бла, бла….Индекси, ползи, риск….Да свършва по-бързо, че ме чака Арената. Ще ги попилея тази вечер! Все пак Мечът на Съдбата е в мен. Какво ли не дадох за него! Офф пак тези нотификации. Какво? Профилактика Мамка му, Мамка му. След 15 минути??!! Не това вече е престъпление… и то точно преди вечеря, точно преди тази вечер!!! Щрак,  щрак….Бззз….Вжжж. Мразя тази работа! Мразя тъпата сонда с тъпия маркуч, тъпите жици и тази силиконова тъпа шапка! С тези тъпи жици. Всичко е в слуз! Тъпа капсула с тъпа слуз. Оххх болят ме очите! Нямаше ли поне някой, да намери начин, за да не растат ноктите?!! От този жилиран бълвоч космите не растат, така че те не са проблем, така шапката ляга перфектно на черепа. Но тези нокти са като пипала… Ще се издрайфам! Тъпи транквиланти, тъпи нервно стимулатори. Тъпа профилактика. Толкова е студено! Повръща ми се! И тези тъпи асистенти,  с тъпите им бели костюми! Винаги ме стряска. 

-Хей ти! Колко време ще продължи тази профилактика? ….Два часа?!! Аз какво да правя тези два часа? Давам ти 5000 кредита, ако я направиш за половин час! 

Нямало как??! Процедура?!! 

-Няма невъзможни неща! Кажи цифрата момче…. момиче…Все тая. Сложи ме в друга капсула. 

Всеки път трябва да споря! Това си е изнудване! 

-Хайде закачи ме по-бързо! Може и да хвана арената.

-Ще те сеча гадняр! Мета …2000 кредита дай на макс! Тази вечер искам да ги попилея .Хаха мамка ти и на теб…мамка тиии. Аааа...Разцепих ли ти главата? Хахаха. Подскачай на един крак копеле! Ръце не ти трябват! Ахахах

Мракът обгърна всичко. Бяла тънка линия се събра в една малка бяла точка, която се задържа една две секунди и после всичко изчезна. 

Пссс, бззз, пфффф….Тан тан тан….Чуваше силна аларма. Червена светлина проблясваше в един монотонен такт. 

-Какво по?

     Не мога да дишам трябва да извадя маркуча на сондата, не мога да дишам. -Какво става? Къде са всички…

 Как да изляза от капсулата, с тези нокти не мога да хвана нищо!!!

-По дяволите, по дяволите! Какъв е този пушек? Мамка му… искам да изляза! Да! Точно така, ще се справя. Аз съм Гор Завоевателя мамицата Вии! Точно така, ооо по дяв….

     Гор Завоевателят стъпи гордо на гладкия полимерен под. А топлата слуз спомогна за бързото му завъртане в следствие на изнесения център на тежестта. Главата му издрънка в акрилната капсула и той се свлече в топлата и хлъзгава слуз. Въпреки защитите, въпреки добрата екранизация. (Ех Фарадей, ех Фарадей). Никой не бе очаквал такова слънчево изригване, такава силна магнитна буря. Всяка намотка всяка жица индуцираше в себе си електричество. Транзисторите и платките се превръщаха от високотехнологичен хардуер в обикновени реотани. Графичните ферми се взривиха първи, а жиците и безжичните им кули светнаха като коледни елхи. Никой не бе защитен. Огънят обхвана всичко…

     Това бе края на Мета и началото на ерата на Белите. Единствените, които успяха да се спасят.  Единствените, които живееха в реалната Вселена.

“Но с мене може ли това да стане?

Не съм ни Павел ази, ни Еней.

Не храня ли безумно аз желание?

В сърце ми, сещам, смелостта слабей.

Мъдрец велики, разум ти внуши ми,

кат тръст на вятър моя се люлей.“”

/ДАНТЕ АЛИГИЕРИ БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ

 АД/