Apr 30, 2022, 11:48 AM  

 Метафизичният човек - 4 

  Prose » Others
1287 0 0
Multi-part work « to contents
5 мин reading

- В крайна сметка Луната е добра отправна точка за първото пътуване - каза Норбек.

Вътрешно се усещаше, че може би тайните, които лежаха там, щяха да са му от полза за разбирането на по-нататъшната част от неговото пътуване.

В тъмнината Норбек затвори очи и астралното му тяло се отдели от физическото такова - сега можеше да отиде почти навсякъде. Всяко тяло се състоеше от седем различни слоя и те бяха отдавна добре известни на земните учени, но много малко от тях бяха решили да предприемат пътувания - подобни на това на самия Норбек.

Всяки слой от ауричното тяло притежаваше определена вибрация, която в конкретния случай изпълняваше определена функция. Норбек знаеше, че имаше хора, които пускаха техния етерен двойник да обикаля в пространството. В крайна сметка енергийната мрежа беше първична и се явявяше шаблон, върху който растяха тъканите на самото физическо тяло. В случая с Норбек обаче, той осъзнаваше, че приложенията на различните аурични слоеве съвсем не бяха използвани по максимално добрия възможен начин - защото начините за използването бяха безброй. Вселената беше един единен жив организъм, който съществуваше при много определени условия.

Луната беше може би мястото, където Норбек щеше да се докосне до първите признаци на космическото съзнание.

Ено беше избрал съвсем друга дестинация - той беше решил да се отправи към Марс, защото смяташе, че там имаше повече шансове да намери разумен живот.

Разбира се, съществуваше така наречения парадокс на Ферми, който поставяше акцента върху негостоприемната вселена, която като цяло беше против съществуването на човечеството. Имаше интересен момент в това отношение, защото самия Норбек беше разглеждал уравнението на Дрейк, което беше много близо до разсъжденията на Ферми.

Норбек беше решил да им докаже, че грешаха - не защото тези хипотези не бяха научно изпитани, или пък не бяха доказани, а защото пренебрегваха важния проблем за космическото съзнание като единна вселенска константа.

Първият път, когато осъществи своето пътуване до Луната, усети странно присъствие - не откри никакви признаци на живот, нито стъпки от астронавти - нито кой знае какво. Наоколо имаше само купчини голи камъни и купчини лунен прах.

Луната беше пуста и глуха. Норбек разгледа лунните пещери - във всяка от тях можеше и да има нещо. Подобно на пещерните рисунки на земята, или пък нещо друго, което да беше видимо с просто око. Все пак хората съвсем не бяха изследвали абсолютно всяко кътче на Луната. Норбек прекара доста дълго време на това място, жадувайки да усети поне някакви вибрации на живота или наченки на космически разум. Обиколи и светлата, и тъмната страна на Луната.

Различните фази на Луната криеха уникална духовна енергия и имаха съответно символно значение. Но тук - на Луната беше различно - самият Норбек усещаше, че движението му беше някак ефирно - сякаш неговото астрално тяло се носеше леко в тъмната безбрежност на космоса.

Ено също имаше подобни преживявания - като Норбек, но марсианският пейзаж като че ли предполагаше доста повече неща за гледане - на планетата Земя червената пустиня Уади Рум предлагаше подобни пейзажи. Но Ено можеше да оцени колко сурова беше всъщност марсианската действителност - нямаше и следа от някакви мними следи на космическо съзнание или пък някаква форма на посещение на планетата - той разбира се не можеше да остане тук прекалено дълго и все пак имаше възможност да разгледа всичко, което беше наоколо.

Менталните пътувания чрез използването на астралното тяло предполагаха особена гледна точка върху самата реалност - ако имаше някакви тъмни петна или мътни и застинали области, на местата където съществуват емоционални блокажи и смущения в чувствата можеха да попречат на гладкото протичане на самото пътуване - или поне да представляват определена специфика, която осъществяващият това пътуване трябваше да вземе под внимание.

- Трябва да потвърдя, че на Луната няма нищо друго освен прах и камъни - каза Норбек. - В крайна сметка това място е мъртво и особено трябва да се внимава с неговата енергия - лунната енергия упражняваше определено влияние върху живота на хората на планетата Земя.

- Струва си поне да определим нейното влияние върху съзнанието ни преди следващото пътуване - каза Ено. - Може би е по-добре да се съобразим с нея - в крайна сметка при смяната на лунната фаза, енергията също се променя.

Норбек знаеше, че това беше така.

Определено космическата им разходка беше странна - и все пак видяха ясно колко трудно постижим беше животът в самата Вселена.

Животът беше като черно и бяло - като светлина и мрак. Всяка негова брънка в своята същност показваше нещо невероятно - истинско желание за оцеляване.

- Явно някой може да разпознае каузалните ни тела отдалеч и може би усеща нашето присъствие. Може би не лежим на пътя на целите му? - каза самият Норбек.

- Да, тази жълта светлина - каза Ено. - Може би им изглежда като ореол и те са по-внимателни.

И двамата осъзнаваха, че дълбоко в себе си - всеки един можеше да бъде твърде ясно посочен за вечен пътешественик. Всеки един от тях искаше да разкрие онова невидимо нещо, което трудно се забелязваше с просто око.

Двамата обмениха опита, който бяха придобили при своите пътешествия - всеки един може би знаеше твърде добре, че там може би имаше много повече, отколкото бяха успели да открият.

- Земната представа за космическото съзнание е обособена в десетина теории, но лично аз смятам, че космическото съзнание е много, много повече от това - каза Норбек.

Ено беше решил, че техните пътувания щяха да бъдат независими, а събраните емпирични материали трябваше да бъдат впоследствие използвани за постигането на определени научни изводи и проверка на онова, което оставаше скрито за вселенския характер на космическия разум.

Въпреки това и двамата се бяха почувствали твърде странно при това пътуване, но бяха решили да доведат нещата докрай.

» next part...

© Атанас Маринов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??