Метафизичният човек е създаден, за да живее в метафизични измерения. Той е преди всичко там, за да постигне най-важното - собственото си оцеляване. Нещо като котката на Шрьодингер, която подтикваше към самоанализ на много различни нива.
Човечеството се беше заело да колонизира така наречения мъртъв космос, където се вярваше, че нищо не съществуваше - животът като цяло не беше твърде ценен, защото различните създания в метафизичното пространство оцеляваха при различни условия. На Земята беше най-лесно и приятно, после идваше ред на други планети - някои от които бяха твърде по-зле уредени от Земята, но от тях човечеството не се интересуваше все още - поне не и от цивилизационна гледна точка. Всяка една от тях можеше да бъде някакъв вид пристан, но като цяло човечеството живееше на Земята като в затвор - как се осъществяваше комуникацията ли? Ами чрез така наречената интерпретация на квантовата суперпозиция, която по същество представляваше твърдение, че един обект във физическа система може едновременно да съществува във всички възможни конфигурации, но наблюдаването на системата принуждаваше системата да се срине и принуждаваше обекта само в едно от тези състояния.
Хората спокойно общуваха с представители на други планети, но никой не си признаваше - като цяло беше твърде странно. Въпросът беше кога системата преставаше да съществува като смесване на две състояния и избира едно конкретно?
Общуването с други планети не беше просто самоцел, а целеше изборът на правилни форми, в които хората да можеха да съществуват избирайки правилните аватари - всеки един трябваше да знае при какви условия оцеляваше и психически се подготвяше за това.
Макар че различните цивилизации бяха различно напреднали, всяка една от тях обменяше ценна информация с останалите - все пак животът беше нещо невероятно трудно за постигане - и все пак Вселената кипеше от живот.
Представителите на други цивилизации доста често оставаха с впечатлението, че земляните сякаш бяха изнежени от по-лесните условия, при които живееха. Но това не беше вярно.
Наистина човечеството отдавна използваше нанороботи, за да извършва доста от рутинните си дейности, а през останалото време се занимаваше да изучава как оцеляваха на други места в открития космос.
Представителите на други цивилизации като цяло се чудеха как земляните се опитваха да обясняват всичко в една единна теория на квантовата физика - това според тях не беше съвсем най-удачният вариант.
Артър Норбек беше един от тези любознателни изследователи, който копнееше да надникне в тези необятни светове - привличаше го старанието на другите цивилизации да оцеляват - независимо от всичко. Дори самото му име в превод от белгийски език означаваше през залива - сякаш беше дързък моряк, който искаше да прекоси някоя опасна акватория - при това в бурно време.
Много от техните представители бяха безкрайно миролюбими и дори приятелски настроени - но Артър Норбек възприемаше това както котката на Шрьодингер - онзи странен ментален експеримент, който все още объркваше мнозина - особено онези, които възприемаха нещата по-едностранно. Тази котка беше странна концепция, но беше твърде показателна относно факта колко много дупки в квантовата теория съществуваха.
- Не мога да приема, че представителите на други цивилизации имат качествата на нашето земно съзнание - та те оцеляват при съвсем други условия - каза Норбек.
Той беше един от малцината осъществили контакт с представители на други цивилизации по време на едно от своите осъзнати сънувания.
- Те трябва да имат много по-развито съзнание поради простата причина, че оцеляват в много по-екстремни условия - това не ги прави точно по-умни, а по-пригодени за живота - каза той.
Някои слушаха странните му на пръв поглед разсъждения, които съвсем не бяха лишени от логика - много от земните астронавти бяха решили да пътуват на подобни невъобразими разстояния, но се бяха отказали - не че човечеството не можеше да изгради една-две колонии на Луната или Марс, че дори и на Нептун, но доста от тези цивилизации бяха разположени на значително по-голямо разстояние - използвайки обаче идеята за концепцията на Шрьодингер, излизаше, че котката беше едновременно и жива, и мъртва - Норбек от доста време беше разсъждавал над това и беше изградил своя собствена интепретация - че може би животът съществуваше, но просто се активизираше при определени състояния, които бяха нужни за поддържането му.
- Някой ден ще проверя това на практика - каза Норбек.
Родителите му дори не се бяха занимавали с квантова физика - но той имаше защитен докторат по физика в университета в Болоня Италия и специализация в Сорбоната - беше сред един от най-светлите умове, които бяха работили в това направление.
Какво правеше човек метафизичен субект? Метафизичния избор на съзнание за оцеляване - като цяло тази мислена интелектуална дистанция беше накарала Норбек да осъзнае, че това, че нещо не се виждаше съвсем ясно, не означаваше, че го няма - имаше определен метафизичен ритъм, който можеше да се усети.
Норбек беше намерил съмишленик у Андрю Eно, който споделяше някои от идеите му. Като цяло и двамата бяха експериментирали и проучвали дълбокия космос без дори да се налага да излизат от стаите си - така наречената мисъл-форма им даваше възможност за това.
Андрю Ено вече беше осъществил няколко подобни пътувания и с всяко следващо разкриваше все повече и повече за тайните на дълбокия космос. Да, метафизичното съзнание имаше наистина твърде интересни свойства.
И двамата щяха да ги изследват заедно.
- Може би контактът с няколко различни цивилизации наведнъж не е много разумен - каза Ено, - те смятат, че различните субекти имат правото на независимо съществуване, а като цяло може би ние им го отнемаме, ако искаме прекалено много информация.
Това беше след първите по-свободни разходки, използвайки специфичните метафизични натрупвания, които им осигуряваха по-голяма сигурност за евентуални срещи с представители на други цивилизации.
© Атанас Маринов All rights reserved.