МИГОВЕ НАД ПРОПАСТТА
- Внимание! Внимание – всеки неволно се обръща към радио точката: ”Сигурно нещо гори. Къде?” питат се всички. Ръцете сръчно обличат бойните дрехи, а под лоста се чува туп, туп: “Катастрофа” - продължава радиоуредбата. Разтворят се железните врати и пожарникарите за миг са в червената кола.
Тя не чака. Вие сирената. Маякът посинява асфалт и прозорци. Коланите се пристягат. Градът е зад тях.
Едно село, второ, губят се след колата.
Старшината е вперил поглед напред. Всичко му е познато. Тук е израснал. Ето я тясната пътека. От нея слезе някога овчарчето с козинява торбичка. В нея имаше комат чер хляб, глава лук и бучка козе сирене.
Градът го посрещна като всеки новак, присмехулно и навъсено. Като сън бяха отминали трите години в гимназията. Баща му умря.
Война е. Земята не можеше да храни толкова гърла, а градът го мамеше със своите светлини. Тайно ги гледаше всяка вечер, докато един ден не пое към тях. Стана работник, но сърцето го теглеше другаде.
Той с часове стоеш ...