Мили Дядо Коледа, Дядо Мраз и Дядо Деспоте от 6-б, втори вход, ап 52, зная вече какво искам. Подаръче. Е, като жена, искам няколко, то е ясно.
Първо. Алпийска къщичка с покрив до земята, малка веранда и дръвца, струпани отстрани. За камината. Един път седмично да слизам до селото. За продукти и две ракии в кръчмата. Където ще се влюби в мен един кротък, мил господин. Едър, спокоен, с който ни събира любовта към Цеца и Ей-Си-Ди-Си. Да се излежаваме, увити във вълнени одеалца, наслаждавайки се на залеза , лилавите крави и разни тлъсти мармоти.
Второ. От време на време да ни идват на гости внуците, на които да чета приказки пред тая, същата, камина, в която да пукат шишарки и да тлее последния каталог на ИКЕА /2037/, а всички възможни бабички, които обичам и с които ще се наливаме с Йегермайстер, да се въргалят из къщата и по някое време да пеем пиянски, тиролски песни. Ай-ла-ри-оооо. И те така.
Трето. Няма да имам старо, сляпо куче. Ще го заместя.
Четвърто. И тлъсти, жълти котки няма да имам, щот няма да им понесе климата.
Пето. Ще наблегна на мармотите.
Шесто. Прекалявам.
...
Деди, който и да си,
Онова, отгоре, може да почака.
Имам спешна, неотложна нужда от :
- Количка /4х4, голям багажник, тип „седан” и зимни гуми/.
- И диктофон, ‘щот си забравям мислите, докато стигна до вкъщи.
- И фотоапарат. ‘Щот изпускам хиляди моменти.
Ех, Деди,
Надали ще ме отразиш, ‘щото току-що си се регистрирал в „Гепи”...
...
Мили Дядо /Пфф, обърквам се вече с тия обръщения/,
Спри да гледаш порно със Снежето и дай почивка на Руди, дето я дърпа тая шейна стотици години срещу две стиски сено и някоя ябълка! Дечицата отдавна имат телефони. Ич не им е до камиончета и кукли.
...
Стоя пред огледалото. Никак не съм папкала.
...
Чета се. Никак не съм слушкала.
Пък искам подаръци...
© Елена Даскалова All rights reserved.