Jan 19, 2011, 2:10 PM

Мило мое малко момиченце, усмихни ми се...

  Prose » Others
1.9K 0 1
1 min reading

Ще хвана самотния старец за пепеливата ръка. Той ще потрепери. Ще му заговоря, а той ще ме слуша. Ще закрачим заедно из френските спретнати улички. Ще скачаме в локви; ще се измокрим. Вали. Мокри сме и сме щастливи. Старецът ме слуша. Не задава въпроси. Аз го дърпам за ръката, без да казвам къде го водя. Разказвам му истории - от живота. Минаваме покрай хлебарница. Ухае на топъл мек хляб с хрупкава коричка. Облизваме се. До нас има дете. До детето има куче. Кучето гледа детето. Детето гледа кучето. Ще промуша ръката си в торбата с подправки. Отново ухае добре. Бързаме. Бързаме. Тичаме. Аз и старецът - хванати за ръка…

 Пресичаме улицата, без да поглеждам встрани. Слънцето ни се усмихва. Усмихваме се и ние. Спираме до будката с вестници. Пишем писмо. Четем го на глас. Всички ни слушат. "Но какво е това?" "Това е вкусът на живота!" - провиква се някой. Кой знае - друг луд. Дъждът продължава да вали. Ние с моя старец продължаваме да се носим по ароматните тесни павета. Мъж прегръща жена. Целува я. Кани я на обяд. Тя се усмихва. Усмихва се. Сълза. Сгромолясва се. Пада от високо и се превръща в ситна роса. Бисерен прашец. А ние двамата с моя старец вървим. Вървим и пеем. Песента за момчето с кръглото лице. Лицето, което не се усмихва, което не плаче, нито се смее, нито крещи; лицето, което не моли; лицето, което ще прости... 

Никога няма да пускам самотния старец. Неговата пепелива ръка ще ме топли. Моето сърце ще бие за двама. Детето ще порасне. Бащата ще открие писмото. Любимата ще повярва на обичта на своя любим. Хлябът никога няма да изстине. Ръката винаги ще се рови в подправки Лицето винаги ще е кръгло...

С очи за двама - "Това е светът" - прошепнала тя на слепия старец.

***

О Б И Ч А М   Т Е

Вероника

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кратка модерна проза, с интересен собствен стил. И ти ме изненада приятно. Хареса ми идеята в текста.
    Желая ти пролетно вдъхновение!

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...