МИЛОСЪРДИЕ И ПОХВАЛА
Очакваш да те похвалят ли? Защо? Човек или дава от сърце, или нищо не дава. А ако очаква да го похвалят, значи е неискрен в любовта, с която дава или помага, да не кажа, лицемер.
Прави добро, отдавай добро, без да очакваш похвала. „Лявата ръка да не знае какво прави дясната”, ни учи Исус. Пък и защо ти е изпросена похвала? Нима толкова малко се уважаваш, че се чувстваш доволен от купчина приятни, но празни, лъжливи думи, думи без стойност.
Когато човек дава или прави добро, то трябва да е заради самото добро, а не за да му благодарят или да го хвалят. Все пак жестът от добрина е вроден. Неискрен ли си, вървиш против законите на природата. Но ти очакваш. Очакваш и даже страдаш за една фалшива благодарност. Затова и страдаш. Защото не знаеш, че не би могъл да дадеш обич или нещо друго на някого, ако Сам Бог не беше пожелал да даде чрез теб Своята Любов на този, който има нужда от нея. Т.е. когато човек дава или помага, трябва да го прави от чисто сърце и с ясното съзнание, че даването от „себе си”, всъщност е даване от Бог.
Тогава защо се суетиш толкова? Толкова ли струваш – една похвала, една благодарност? Ти си този, който трябва да благодари, да благодариш на Бог, че те е направил инструмент на своята Любов.
Друго е, ако ти благодарят или те похвалят от сърце, без да си го очаквал, без да си го просил. Но дори тогава не се заблуждавай колко си велик, не попадай в капана на егото. Защото, който те е похвалил искрено, той не е похвалил теб, не е благодарил на теб, а на Бог, който чрез теб се е погрижил за доброто му.
© Албена Стефанова All rights reserved.