Миниатюра

         Тя е като пума, като тигрица в човешка кожа.

Гъвкава. Опасна. Изкусителна като първородния грях. Косата й е златиста, кехлибарена като течен мед и също така сладостно уханна.

         Тя е усмихната. Чаровна. Привлекателна като магнит. Дяволито-невинна в сексапила си. Очите й са толкова черни, сякаш поглъщат всичко наоколо, сякаш повличат душата ти.

         Тя оставя белези. Сластно-болезнени следи. Умее да сплита насладата и болката в слънчева плитка. Докосването й е като пламък – жарко и унищожително. Подчинява. Боли. А после не искаш, нямаш воля да пожелаеш да се отървеш.

         Тя се гневи. Душата й е черна като твоята. Белите й пръсти с кървавочервен маникюр могат да стискат. Да дерат. По кожата ти избива кръв. А ти я желаеш. Лелееш я в сънищата си.

         Тя е като змия. Студена и стряскащо красива. Когато разпуска лъскавата коса по голия си гръб, виждаш елегантните, някак хищни потрепвания на бялата плът. И това те подлудява. Тя го знае.

         Устните й са купидонови. Изписани. Греховно сладки. Когато отпиваш от омарата им, съзнанието ти се отдалечава, попадаш в прекрасен, отровен делириум. Не искаш да се освободиш.

         Тя си тръгва. Изпращаш я. Знаеш, че сърцето й е празно и тъмно като среднощна пустиня. Но тя се връща и това ти е достатъчно.

         Гледаш след нея. Очите ти лазят по плавните, съблазнителни движения на тялото й. Спомняш си. Помниш я с пламнали страни. Знойна, с полуотворени устни, с полусклопени клепачи, с нагорещена, сладостно влажна кожа.

         Тя завива зад ъгъла, без да се обърне. Знаеш, че никога не се обръща.  И въпреки това си се надявал. Дали и този път няма да...? Не, ето вече не я виждаш.

         Обичаш я. Не ще и дума, обичаш я до лудост.

         Тя не те обича.

         Обичала ли те е някога?

         Аз мисля, че те обичаше. Знам, че те обичаше. Можеш да ми вярваш. Следващия път, когато я срещна, ще я попитам, но това ще е просто бутафорен въпрос. Защото знам отговора. И ти го казвам преди да ме погледнеш отчаяно.

         Тя те обичаше наистина. Въпреки същността си. Въпреки твоята същност.

         Откъде съм толкова сигурна ли?

         Сигурна съм. Защото чувам мислите й. Споделям сърцето й. Защото я виждам всеки ден.  

         В огледалото.  

14.07.2019.  На Ч.Н