Тя е като пума, като тигрица в човешка кожа.
Гъвкава. Опасна. Изкусителна като първородния грях. Косата й е златиста, кехлибарена като течен мед и също така сладостно уханна.
Тя е усмихната. Чаровна. Привлекателна като магнит. Дяволито-невинна в сексапила си. Очите й са толкова черни, сякаш поглъщат всичко наоколо, сякаш повличат душата ти.
Тя оставя белези. Сластно-болезнени следи. Умее да сплита насладата и болката в слънчева плитка. Докосването й е като пламък – жарко и унищожително. Подчинява. Боли. А после не искаш, нямаш воля да пожелаеш да се отървеш.
Тя се гневи. Душата й е черна като твоята. Белите й пръсти с кървавочервен маникюр могат да стискат. Да дерат. По кожата ти избива кръв. А ти я желаеш. Лелееш я в сънищата си.
Тя е като змия. Студена и стряскащо красива. Когато разпуска лъскавата коса по голия си гръб, виждаш елегантните, някак хищни потрепвания на бялата плът. И това те подлудява. Тя го знае.
Устните й са купидонови. Изписани. Греховно сладки. Когато отпиваш от ом ...