- Сянка, внимавай!

- Какво? Къде? - панически се огледа сянката.

- Още не, спокойно - махна с ръка Гар Ван. - Само внимавай, не искам да пострадаш... като пак си опърлиш веждите, например.

- Хъм! - замислено изсумтя Сянка. - Не съм си пърлил веждите!!!

- Ооо, вярно - щракна с пръсти сенчестата. - Онова бяха мустаците на Ко Та Рак... но ти все пак внимавай, за да не споменаваме в бъдеще и твоите вежди...

------

- Загазил си! - изръмжа Буцата.

- Какво съм газил? - недоразбра Но Щен Вълк.

- Загазил си! - повтори другият.

- Какво съм за? - този път недочу вълкът.

- ЗА-ГА-ЗИЛ!!! - максимално членоразделно изръмжа събеседникът му.

- Абе, какви ги говориш?! - изсумтя Но. - Не разбра ли, че нито съм газил, нито съм за...?!

------

- Как се казваш?

- Ко Та Рак - гордо отговори Ко Та Рак.

- Аз пък не се казвам така!

- Нормално... - сви рамене Ко.

- Защо?! Да не би да си мислиш, че имаш патент за това име...?

- Ъъъм...?! - озадачено се почеса зад ухото котакът. - Дали не пропускам нещо...

------

- Ходи ми се до тоалетната! - измрънка Ко Те.

- Ще ходиш, когато излезем! - отсече Ко Та Рак.

- Лошо ми е! - измърмори Мър Мър.

- Ще повръщаш в раницата си! - котакът бе безапелационен.

- Виж какво, чичо Ко - подхвана Мър Мяу. - Не ни се ходи!

- Наистина ли? - поиска потвърждение Ко.

- Да!!! - в един глас потвърдиха трите котета.

- Ами така кажете - сви рамене Ко Та Рак. - Какво ми мрънкате и си измисляте тъпи оправдания... значи няма да ходим.

- Наистина ли?! - не можаха да повярват котетата.

- Естествено - махна с лапа Ко. - Да не мислите, че на мен ми се ходи там...

------

- Хъм - изсумтя Ръмжачът и се почеса по носа.

- Мога ли да ти бъда полезен? - любезно попита Пис Кас О.

- Амиии - смутено проточи вълкът. - Чудя се нещо...

- Кажи, кажи - подкани го художникът.

- Абе, тази картина да не е с главата надолу? - изтърси Ръмжачът.

- Уф! - обидено се фръцна Пис Кас О и се изнесе нанякъде.

- Мдаам - сви рамене вълкът. - Сигурно е надолу с главата...

------

- Мекица, Бекон - изръмжа Буцата. - Действайте!

- Оф! - въздъхна Но Щен Вълк. - Добре де! Хайде, Мекица.

- Какво?! - възкликна Вълк в Сянка. - Мислех, че съм Бекон!

- И какво те е накарало да мислиш така? - учуди се Но.

- Защото на теб повече ти отива да си Мекица - сви рамене Сянка.

- Защо така?! - вдигна вежда Но Щен Вълк. - Да не ти приличам на Мекица?

- Амиии... - проточи другият вълк, обаче бе прекъснат:

- Хей! - изръмжа Буцата. - Мислите ли да се задвижите най-после?!

- Не и преди да се разберем кой е Мекица и кой Бекон! - изръмжа му в отговор Вълк в Сянка.

- Хъм - изсумтя Буцата. - Трябва да престана с прякорите...

------