Миниатюри с.2 еп.1
Господарят на времето
Не сте ли забелязали напоследък, че времето някак си определено се забърза нанякъде..?!
А, откакто върнахме деня с един час назад, на мен ми е постоянно тъмно пред очите. Разправям й тия неща на моята, с една философска нотка в гласа ( демек..виж колко съм помъдрял), а тя философско-делнично отсече:
— Я иди при личния лекар, че да ти даде направление за очен кабинет!
После реших, че проблема е в часовниците в къщи. Тия проклети машинки, дето цъкат неуморно денонощно. Смених им батериите на всичките. Леле, още повече се разбързаха. Уж се събуждам по едно и също време сутрин, гледам, седем часа е, навън още тъмно, и докато отида на работа , вече трябва да се връщам. Щото пак се е мръкнало.
Да ви кажа честно, оня ден ми писна, събрах всички тиктакащи щуротии в един кашон, пуснах кукувичката от стенния на свобода и...настана тишина. Измамна обаче! На сутринта нещата се оказаха същите. Пак си търча от тъмно до тъмно. Тия двадесет и четири часа не ми стигат за нищо.
Ама, снощи сънувах дядо ми. И в съня си му разказах за моите проблеми с времето. Дядо мълчаливо ме изслуша, после помълча, какъвто навик имаше откак го помня, и ми рече:
— Сине, проблема не е в часовниците, а в теб. Ти не си господар на собственото си време, на собствения си живот. Някой друг го притежава. Той е купил твоето време с една велика илюзия, илюзията на измамата! Заблудил те е, че трябва да жертваш най-ценното нещо, което притежаваш на този свят-Времето, което ти е отредено да присъстваш тук...
— Събудих се, леко изпотен и разтреперен. И се замислих.. и ми стана страшно....
... ... ...
Сила, неведома и зла,
кутията на Пандора пак отвори.
Идват страшни времена,
войни изпълват земните простори.
И няма място на света,
където да се скрия.
Сред мрак и пустота,
ми иде като вълк да вия.
... ... ... ...
Най-трудното нещо, на този свят, е себеопознаването! За това ти трябва цял живот. А пътя към помъдряването, минава през него.
© Живко Делчев All rights reserved. ✍️ No AI Used
