В тъмната стая хлад нахлуваше от зеещата врата и печката отдавна беше угаснала. Чуваше се само насеченото дишане на Стоян, който лежеше на земята. Беше се обърнал на една страна и се беше свил на кълбо. Не можеше да се помръдне. Тежък ритник се стовати в бъбреците му и дебел глас изкомандва:
- Дядка, казвай къде са парите!
Стоян мълчеше. Вече нямаше въздух да им повтори, че няма пари - цигарите му го бяха взели, пък и сега от боя едвам дишаше, толкова го боляха ребрата. Стоян имаше сладък порок от млад още - цигарите. Няколко пъти се опита да ги откаже, ама не успя и се предаде на изкушението.
Бяха уморени - те да го бият, а той да търпи.
Бяха двама, млади мъже, на двадесет - двадесет и пет годишни ги правеше. „Срамота!" мислеше си Стоян. „Млади, здрави и прави мъже, а тръгнали да грабят, вместо да се хванат на работа!"
Единият го познаваше - син на неговия приятел Тошко. С Тошко поработиха някоя и друга година заедно в рудника, ама една нощна смяна цяла камара камъни се изсипаха върху ...