М И Р А ЖЪ Т
Отново бяхме в Либия със Станко Христов. След като обиколихме десетки наши обекти в Киренайка и Триполитания, трябваше да отидем и в другата голяма провинция Фезан, която граничи с Чад, Нигер и Алжир с главен град Себха.
За да пристигнем по-бързо (разстоянието е 1000 км.), реших да пътуваме със самолет. Качихме се на един малък “Фокер” и отлетяхме от Триполи.
По едно време самолетът се заклати доста силно, придружено с леко пропадане.
“Моля затегнете коланите и преустановете пушенето.”, съобщи по уредбата капитанът на самолета.
Скоро въздушното течение започна да подмята самолета като детска играчка. Пропаданията зачестиха, започнаха и силни наклони на машината, при които всичко от полиците изпопада върху пътниците.
Положението стана наистина критично. Хората започнаха да крещят и повръщат, а пропаданията станаха още по-дълбоки. Екипажът едва успяваше да овладее машината.
“Брей, мамка му, така ли ще свършим?”, едва успя да каже Станко.
“Изглежда. Нелепо, нали?”, отговорих ...