Минаха годините... Изнизаха се.
Децата вече ги няма, домът е празен и тих. Само този мирис ми остана. Мирис на... Толкова много години отминаха, а дори и не помислих на какво всъщност мирише. Най-натрапчиво и сладко е, когато отворя прозорците през омайните летни вечери. Вълшебство... Лекият здрач на спускащата се мързелива вечер, вкопчена в онзи брътвеж, онзи еуфоричен и жизнен микс от смехове и думи, магичните улични шумове... И мирисът - отначало плах и трептящ, а после натрапчив и вибриращ... и страхотно хубавият сън на отворен прозорец.
През зимата пълзи по стените и се носи във въздуха някак по-обрано, по-интелигентно, но като смеси с миризмата от сармичките, къкрещи на стария котлон и ритмичното тракане на куките, плетящи пуловер или шарени чорапи, се превръща в някаква омая...
Но сега е пролет. Хубава и топла. Но самотна. Огледалото, някак архаично и отегчено си виси все там, знам, че се чувства безполезно и отдавна суетата му се е стопила. Все по-рядко в него се оглежда младос ...