(или суеверието на един студент)
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело пари, успех, любов, нещо хубаво щяло да се случи, тото да съм пуснел, билет да съм изтъркал, за следващите президентски избори трябвало да се пробвам… Абе, сякаш човек е измислил всички тия глупости, за да избяга от истината, че чисто и просто изглежда нелепо в дадената ситуация. И най-вероятно намирисва.
И каква стана тя! Толкова ми провървя оттам нататък, че влакът ми закъсня с четири часа. Изтървах си лекциите, не можах да си платя таксата за общежитието, а за капак на всичко, в стаята ми летеше някаква миризливка.
Впрочем, тя тая миризливка и днес си лети наоколо. Най-вече около лампата. Лежа на леглото и я гледам – денем изглежда безобидна, но снощи имахме малко неприятности… Май се опита ...