Миш маш 15 За кулинарията в политиката

   Мъжът на една жена починал внезапно и любовникът й веднага довтасал … ама за това – към края …

    Темата днес – кулинарията , ама по-специално за това как се месят козунаците.. Просто е – минаваш по магазините, купуваш си продукти и – накрая, стига да е подбрано точно това, което трябва, има голяма вероятност да потупаш жената където трябва и да си хапнеш … каквото се е получило … после следват различни варианти … повторно потупване, но по същите или различни места.

Въпросът, който възбуди моето любопитство беше –

Всички тук пазаруват от местните магазини …

Всички тук знаем рецептите за приготвяне на всичко …

Всички тук сме под един похлупак, но …

Защо се получават коренно различни резултати ?

   При едни съседи се получават хлебчета, при други съседи - баници, кифлички, кроасани, гевречета, пастички, но също така и обредни хлебчета, прегорели чернилки и ако първите си ги хапваш с удоволствие, вторите стават само за храна на прасета.

 ----

   Та – за козунаците – рецептата е проста и изпитана от дълги години. По рано са използвали нощови, дет предимно са месели хляб, а сега – директно на масата. Вземаш брашно … ама много брашно, правиш едно вулканче и сипваш в гърлото му вода, мляко и туй онуй (жените знаят и е черна дупка в знанието за мъжете) … Бъркаш, обикаляш с първородната безформена топка навсякъде така, че всичкото брашно да полепне по ‚пра‘ тестото, докато се омете и последната прашинка от масата … и после започва

- Бой-

   Жената вдига тестото и колкото й е силата го запраща на масата. Това за мен винаги е бил благословен момент и с уважение и трепет, крадешком съм се промъквал да видя лютата сцена, когато разлютената жена се старае да счупи масата – гледката е неземна и ненагледна. Това продължава докато тя си изразходва всичките пущини, натрупани през годината, и докато страхът ме захлупи напълно и избягам надалече в другата стая.

Сега да погледнем как го правят Световните шефове

   По същия начин … месят си тестото за да нахранят себе си и … малко за населението си, използват не маса, ами територията си. Ей тъй – под знамената на някакъв благовиден предлог замесват си някаква политика, притурят каквото им е под ръка и – бум  по хората. Бъркат, месят, пекат и накрая се получава нещо чудесно и питателно, разделят го по братски‘ – лъвския пай си го вземат заради това, че са се пънкали как да го измислят и огромните усилия, които са положили, а трохите – за населението. Интересен е моментът ‚бум‘ – ( E имало и малко счупени глави, но това било в реда си и влизало в графата collateral damages) - по тестото е полепвало до каквото се е докосвало – всякакви хорски ‚благинки‘ – чужди парички, обществена собственост, всичко, което е било лесно за крадене, а също така и най – апетитната и важна съставка –

… БЪДЕЩЕТО …

   Е, давали по нещо и на населението – при голямото Бум се осъществявал двупосочен обмен – вече изброих неизчерпателно инградиентите включвани в буцата тесто на Шеф_овете, а долу, по масите оставали мазни полипи … с които някои се гордеели (преданни потребители), други били доволни (безгласни потребители), а трети били недоволни (мърморковци потребители)  … е, имало и няколко буйни глави … с времето там се обособили трайно две групи на безропотните и малка групичка Тиквуни които били младшия отбор на големите шефове и се тренирали - от останалата мазнинка да приготвят Палачинки … ама специални – основно с две лица, удобни за подхвърляне където трябва, но и имали още безброй други удобности за правене и запушване на дупки.

   НО … брашното (и всичките други благинки) не расте по земята и … започнали да използват всякакви добавки като Е_тата, (дет били заместители, ама не съвсем), както и Ме_тата и Ти_тата 

Е-тата - дет били заместители, ама не съвсем, изброени в кратък списък, защото е напълно изключено да се направи пълен

Ме-тата – Това е една специална посявка върху купувачите  (Ме – произлиза от мечти) . Това е една голяма тема и за това ще спретна нещо по – подробно:

   Всеки един Световен шеф със времето е забелязал, че при него брашното ставало все по малко и по малко, та за това се запретнал да сее навсякъде семенца и плевели, които му помагали за голямото бум – това били безплатни съвети и мечти – били те за 'безбрежното щастие', 'американските мечти' или 'присъединяване към клуба на богатите' … или за каквото още се сетите. Дори и развързвали кесиите си и раздавали безплатни кексчета. И – това работело. Най успешни били островитяните – при тях посевките работели дори след 100 години, докато по – нетърпеливите сеели щикове, дето не издържали и няколко години. Най добър пример може да се даде с Дубай – около мегаполиса има няколко села, където живеел обслужващия персонал, но всички били от клуба на богатите.

Ти-тата – били саморасляци Тиквуни, надумкали се с Ме_тата и станали факири по развъждането и наторяването им на местна почва, били признати и издигнати нагоре като майстори по въртене на палачинки и по правенето на помен с чужда пита …

 - 😶🥲-

   Та – историята за тях, която започнах в началото (собствен вариант, защото вероятно сте чували оригинала) Има легенда от дълбокото минало и историята започва някъде там:

   Седят старите българи в кръчмата, надигат си юзчетата и чоплят старата тема - 'Ингилизките топове са най - най - страшни ...' ... "Ха ! Немецките са още по - по - ... Дойчо .. Дойчо ..!' А Цар Пушка в Москва е най-голямото и смешно оръдие, което никога не е стреляло …Сръбват си доволни, че убедително и потресаващо дълбокомислено и разчепкали наволя световната класация и са единствените дето разбират истината, оставили стадата да пасат навсякъде ... поради това, че очите им били само натам им излезнало нарицателното ‚Евро_Тиквуни‘

   И не щат да признаят истината, че ингилизките и дойчовските пушкала най - много да направят по една дупка , докато сме имали много по - страшно оръжие

Българското черешово топче

… поразявало и ентусиазирало стотици български юнаци ! ...

Да споменем и че в днешно време

… Поразява и Ентусиазира милиони български юнаци ! ...

   Както и да е – спорът бил ожесточен и безкраен … Когато в кръчмата настанал смут – влетял един и се развикал:

   - Леле е- е- е , какво стана … бай Петко, мъжът на Пена се споминал …!

   Скокнали и двамата и се запътили към изхода ..

   - Ти – къде ?

   - При Пена, да жалиме

   - Ха, и аз съм натам – при Пена да жалиме

   - И ти ли бе ?

   - И аз … и ти ли бе?

   Влетяли в къщата на Пена и …

   - Абре вие луди ли сте бре хора? – окнала Пена – Мъжът ми почина и съм в траур … какво ще кажат хората … ?

   - Пено, сега е моментът, най после на спокойствие … обаче … хората надали ще разберат, а ако разберат ще разберат … Ще се онождаме … бавно … бавно … ще го жалиме  и ще го почитаме … като на погребение …

    😶😶😶😶😶😶