Мислите на една горда страница
Аз съм бяла. Бяла страница, по която има тънко и правилно начертани редове. Принадлежа на много дневници. Аз съм горда и търпелива, бяла страница.
Ето сега например, едно момиче, което се мисли за люляк, драска по мен всякакви глупости, а аз най-търпеливо стоя в ръцете й. Някой друг на моето място веднага би избягал, понеже е неделя, а часът е 23:20. По това време всички обикновени страници спят. Но не и аз. Аз стоя в ръцете на това момиче и още я търпя. Бих казала, че тя е добра към мен, пише съвсем леко върху нежната ми кожа, така че нямам нищо против цяла вечер да усещам допира на тънкия й химикал върху мен.
Но понякога тя наистина ме ядосва.
Когато е разярена така силно драска думите си по мен, сякаш аз съм й виновна. И тъкмо реша, че това повече не може да продължава така, и тя изтърсва нещо от рода на: “Хубаво, че те имам теб, иначе бих била по-самотна от падаща звезда.” Как да не се разтопят нежните редове на чувствителна страница като мен при таки ...