Мистър Финч стоеше пред огледалото. В краката му се търкаляха най-различни маски, всичките на животни. Имаше всякакви – пилета, кучета, камили, слонове, дори и една маска, силно наподобяваща птицечовка. Точно в този момент мистър Финч си беше сложил една маска на крокодил. Влечугото така пасваше на Финч, че той за известно време забрави къде се намира, съзерцавайки грозно раззинатата и ухилена паст. “Не, тази няма да стане” – помисли си тъжно той , свали маската и си сложи следващата.
“Обичам да ме докосваш. По тялото ми преминава електрически ток. След това не мога да осъзная собственото си съществуване. Все едно се събуждам от дълбок сън. И ти си до мен. Винаги..... Ела при мен, искам да те прегърна. Няма да те пускам, никога.”
Мистър Финч си беше закрепил на главата маската на хиена. Отново го обхвана тъга. “Какво ще си помисли тя, когато ме види за пръв път? Ще и хареса ли усмивката ми? Няма ли за изглеждам твърде опасен и коварен? Какво от това, жените предпочитат такива мъже!” – ...