Oct 25, 2013, 8:35 PM

Мисъл

  Prose » Letters
1.4K 0 0

 Събуждам се с усмивка,

 заспивам със сълза,

 а през деня

 мисля за теб и любовта. 

Колко радостна мога да бъда, 

колко щастлива сега, 

защото ти можеш да ми дадеш всичко, 

от което се нуждая. 

А то е малко, знаеш,

 а то е това, 

да ме гушкаш,

да ме слушкаш,

да ме храниш с присъствието си 

и с топлина. 

Тогава ще заслужиш прегръдка,

ще заслужаваш ритуал,

в които да получиш като армаган 

сърцето ми, а 

аз съм готова да ти го дам...

Искам да ме вземеш,

във въздуха да ме понесеш

и по-скоро да дойде този ден, когато 

да превърнем любовната игра

в обща съдба.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...