25.10.2013 г., 20:35 ч.

Мисъл 

  Проза » Писма
969 0 0

 Събуждам се с усмивка,

 заспивам със сълза,

 а през деня

 мисля за теб и любовта. 

Колко радостна мога да бъда, 

колко щастлива сега, 

защото ти можеш да ми дадеш всичко, 

от което се нуждая. 

А то е малко, знаеш,

 а то е това, 

да ме гушкаш,

да ме слушкаш,

да ме храниш с присъствието си 

и с топлина. 

Тогава ще заслужиш прегръдка,

ще заслужаваш ритуал,

в които да получиш като армаган 

сърцето ми, а 

аз съм готова да ти го дам...

Искам да ме вземеш,

във въздуха да ме понесеш

и по-скоро да дойде този ден, когато 

да превърнем любовната игра

в обща съдба.

 

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??