25 oct 2013, 20:35

Мисъл

  Prosa » Cartas
1.4K 0 0

 Събуждам се с усмивка,

 заспивам със сълза,

 а през деня

 мисля за теб и любовта. 

Колко радостна мога да бъда, 

колко щастлива сега, 

защото ти можеш да ми дадеш всичко, 

от което се нуждая. 

А то е малко, знаеш,

 а то е това, 

да ме гушкаш,

да ме слушкаш,

да ме храниш с присъствието си 

и с топлина. 

Тогава ще заслужиш прегръдка,

ще заслужаваш ритуал,

в които да получиш като армаган 

сърцето ми, а 

аз съм готова да ти го дам...

Искам да ме вземеш,

във въздуха да ме понесеш

и по-скоро да дойде този ден, когато 

да превърнем любовната игра

в обща съдба.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ребека Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...