Митьо Семето

МИТЬО СЕМЕТО

            В този разказ не той е каръкът, ама нейсе, нали ми е приятел ще го нарека на него. Помните ли Парцалев? Е, Митьо е същия, само дето е дребен като семка и веждите му са по-рунтави. Спуках се да се смея, като го прехвърлиха в нашия клас. Влезе с класния, почти двуметровия Бай Кел, който се беше навел, за да може да достигне мръсното ухо, подир което извил глава и замижал с очи се тътреше и самото Семе.

            Сега ми е комшия, приятел е на целия квартал, фен е на Загорката и на Сантасето, и ако се кандидатирам за кмет, него ще главя за имидж-мейкър. С него навремето дигнахме целия пионерски лагер да ни търсят из Сливенския балкан, но това е друга история от по-късни времена, а тази е от около година след като откриха новия, училищен, закрит физкултурен салон. Имаше вътре кон, коза, шведска стена, съблекалня за момичетата с уж замътен джам и всичко беше с лъскав паркет – гордост на директора и мор за чистачките.

            Пишеха ни отсъствия, ако не влизаме по физическо и много завиждахме на момичетата, които с едно „неразположена съм” се измъкваха, сякаш ний все сме разположени, ама нейсе. Него час Семето се отърва с „болки в корема”, коронен номер, при който се зачервяваше до мораво, стискайки се за врата преди часа. Кузунов, даскала по физическо и математика, го остави да седи пред „сестренската” и под строй ни заведе в салона. Все ни караше да скачаме козата. Казват, че опипвал пазвите и дупетата на момичетата като ги пресрещал да не паднат, но мен нали не ми е пипал, та не знам.

            Изведнъж двукрилата врата на салона се отвори с трясък и вътре преследвано от Васката връхлетя с квичене прасе от странджанска порода, с гъста четина и мокри от калта крака. Като стъпи на паркета свинката (прасето беше тя) се превърна в шейна, която преодоля трамплина, мина под козата и заедно с Кузунов се спря в шведската стена. Докато даскала се бореше с прасето, а момичетата пискаха, аз се обърнах към вратата, където Васката стоеше кат втрещен, със скъсана сиджимка в ръка.

            Прасе във физкултурен салон, това едва ли ще е прецедент в световната история на училищния живот, но мен ми е думата за другото, що беше сътворило Семето, докато ние вътре яхахме козата.

            Като му омръзнало да „чака сестрата”, Семето отскокнало до тях да си намаже филия със захар и мас. На връщане се сблъскало с Васката, който поради шарка, пасял прасето в копривата покрай училищния двор. Семето го подиграл че е дебел и пъпчив  като тумбеста тиква. Васката се опитал да го зашлеви, но хитрото Семе след като използвало мазната филия като мехлем за Васковите пъпки, отпрашило към физкултурния салон. Точно пред врата дребното Семе свило по коридора вдясно, Васката след него, но прасето изненадано от този слалом се нанизало... и нататък вече го знаете.

            То и това, не е кой знай какво, но вижте кво става от тука нататъчи. Семето, ни лук ял, ни мирисал, влязъл при сестрата и си осигурил алиби. Васката яде бой от Кузунов, от директора, от Бай Кел и от баща си. Пъпките му, дали от филията, или от шамарите се превърнаха в петна. Прасето спаси от изключване партньора си по паралелен коридорен слалом, но му се наложи да се припича два часа в тава и то с лимон в устата и чушка в г@за. А Васката... Васката ли... ами на него и до днес му викат Васко-прасето, а и на децата му вика „прасетата”, макар и да не са дебели и вече отдавна не ходят на училище.