Мое Вдъхновение!
Луната бавно и тихо спуска своите черни сатенени воали над града. Шумният град тихо заспива под звездното небе. Тук-там се появяват звездички и така, докато не се обсипа целия небесен свод. Поглеждам нагоре, красота!
***
Всеки един писател има нужда от вдъхновение. Някоя песничка, някой човек... След като се появи вдъхновението, се ражда и шедьовърът.
Аз, драскачката на думи, намерих вдъхновението си. Кое е то ли? Въпрос, на който отговорът е изненадващ. Моето вдъхновение е Той, чието име не искам да споменавам! Всеки ден ме наранява, и от това нараняване започват думите. Думите, редейки се една по една в съзнанието ми, раждат изречения. Като наниз от безкрайна редица думи, раждащи словото. И така едно по едно ги редя на белия лист, изписвам с красиви, старателно изрисувани букви, думите, които Той (моето вдъхновение) диктува на сърцето ми.
Мое Вдъхновение, Велико! Той всеки ден ражда усмивката на лицето ми, Той всеки ден ражда трепета в сърцето ми! А това любов ли е? Не знам ! Може би да, а може би не!
Колко пъти опитах да изгоня вдъхновението от живота си, а колко ли го връщах?! Та кой може да живее без вдъхновение? Аз не мога!
Тръгвайки си, стройната редица от думи се превръща в хаос. "Само силните могат да владеят хаоса." Така е, но аз не овладявам хаоса в главата си без Него. Тръгвам, тичайки да го догоня, да го спра и крещейки, го връщам отново! Щом го видя, пеперудките в стомаха ми започват да пърхат, сърцето ми забива лудо, краката ми се подкосяват... И думите отново изникват в съзнанието ми. Наниз от безкрайна редица думи, които пораждат словото. Отново забравям коя съм, аз съм просто една драскачка на думи, която не може да живее без вдъхновение!
***
Луната продължаваше да седи гордо изправена на небесния свод, сред блещукащите малки звездички. Есенният дъжд запя своята песен...
Аз редях думи в съзнанието си, прегърната от Него. Благодаря, че те има, мое Вдъхновение! И нека да не забравям коя съм, аз съм просто една художничка на думи, чакаща шедьовъра и нищо не струваща без Вдъхновението си!
***
Вдъхновение, върни се! Моля те, не си отивай, не мога да живея без теб. Всеки ден ме караш да се усмихвам, а без усмивка няма стихове. Цял живот те търсих, Мое вдъхновение! Сега намерих те... Върви си, не, почакай, остани! Ти си смисълът на живота. Без вдъхновение няма живот. Нищо не струвам без теб!
Той всеки ден ми показва колко много ме обича и след тази обич думите започват да се редят една по една. (Той - моето Вдъхновение) Е човекът, без който не мога да живея. Колко пъти си тръгвах, а колко ли се връщах? Без Него накъде? Мое Вдъхновение! Последвай ме! Последвай ме, чак до звездите! Да останем там на звездния небосвод, прегърнати и вдъхновени от любовта си. Моля те, вдъхновявай ме цял живот, дори и след него!
***
Вдъхновение, Липсваш ми!
Даниела Ангелова
© Даниела Ангелова All rights reserved.