Шепот.

- Здравей!

- Какво си ти?

- Как какво? Аз съм твоето бъдеще!

- Какво искаш от мен?

- Щастлива ли си?

- Понякога...

- Защо понякога?

- Не харесвам хората...

- Какво лошо са ти сторили?

- Много неща... и още ще ме нараняват... ти си моето бъдеще, ти трябва да знаеш по-добре.

- Обичаш ли?

- Ооо, да!

- Кого?

- Един прекрасен човек.

- Значи все пак не мразиш всички.

- Остави ме на мира!

- Не искаш ли да надникнеш в бъдещето?

- Страх ме е.

- Разбирам те.

- Благодаря.

- Странна личност си ти.

- Това го зная.

- Търсиш ли си нови приятели?

- Спри да ми задаваш въпроси!

- Защо?! Ти обичаш да говориш за себе си.

- В бъдещето ли е така?

- Знаеш, че винаги е било така.

- За какво искаш да си говорим тогава?

- За миналото.

- Красиво е!

- Зная. Почакай да видиш бъдещето си.

- Не ми казвай!... Не искам да знам.

- Не мислиш ли, че ще ти е по-лесно, ако знаеш какво предстои да ти се случи?

- Да, но няма да е толкова интересно.

- Знаех, че така ще отговориш.

- Ако ми кажеш, магията ще се изгуби.

- Не трябваше да започвам този разговор с теб.

- Защо не?

- Силна си. Трябва да тръгвам. В момента пренаписваме бъдещето ти.

- Красиво си!!!

- Ти ме направи да изглеждам така...

- Ще те видя ли отново???

Стаята заглъхна.