28.10.2008 г., 21:17

Моето бъдеще

1.7K 0 0
1 мин за четене

Шепот.

- Здравей!

- Какво си ти?

- Как какво? Аз съм твоето бъдеще!

- Какво искаш от мен?

- Щастлива ли си?

- Понякога...

- Защо понякога?

- Не харесвам хората...

- Какво лошо са ти сторили?

- Много неща... и още ще ме нараняват... ти си моето бъдеще, ти трябва да знаеш по-добре.

- Обичаш ли?

- Ооо, да!

- Кого?

- Един прекрасен човек.

- Значи все пак не мразиш всички.

- Остави ме на мира!

- Не искаш ли да надникнеш в бъдещето?

- Страх ме е.

- Разбирам те.

- Благодаря.

- Странна личност си ти.

- Това го зная.

- Търсиш ли си нови приятели?

- Спри да ми задаваш въпроси!

- Защо?! Ти обичаш да говориш за себе си.

- В бъдещето ли е така?

- Знаеш, че винаги е било така.

- За какво искаш да си говорим тогава?

- За миналото.

- Красиво е!

- Зная. Почакай да видиш бъдещето си.

- Не ми казвай!... Не искам да знам.

- Не мислиш ли, че ще ти е по-лесно, ако знаеш какво предстои да ти се случи?

- Да, но няма да е толкова интересно.

- Знаех, че така ще отговориш.

- Ако ми кажеш, магията ще се изгуби.

- Не трябваше да започвам този разговор с теб.

- Защо не?

- Силна си. Трябва да тръгвам. В момента пренаписваме бъдещето ти.

- Красиво си!!!

- Ти ме направи да изглеждам така...

- Ще те видя ли отново???

Стаята заглъхна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...