Амалия бе красиво 18 годишно момиче. Не приличаше на връстниците си. Намираха я за по-различна, на моменти дори странна. Тя усещаше нещата по начин, непознат за тях, чувстваше силно всичко, което се случваше, дори неща, които околните не забелязваха.
Първото, което забелязваха всички, бе студенината на погледа ù... Красиво студено излъчване, което сякаш я пазеше. Гледаше с безразличие непознатите и най-вече мъжете. Те се страхуваха. Осмеляваха се само да гледат и да си представят, че тя би могла да ги погледне по друг начин. Имаше и втори тип мъже – тези, които се нахъсваха от безразличието ù. Искаха да я имат на всяка цена, искаха да се докажат пред себе си и околните. Нито един от тях не успя...
Мъжете я смятаха за малка и глупава, но това младо момиче знаеше как да се пази и как да се грижи за себе си... Не допускаше никого. Студенината ù не бе само външна, сняг бе посипал цялата ù същност... Или поне тази, която тя показваше пред хората. Да, само нея...
Всъщност беше от хората, кои ...