Благодаря Ти, Господи, че си ме опазил през този ден, съхрани ме и в идващата нощ! 
Благодарен съм, че и днес имах възможност да покажа добротата, с която си ме дарил. Имаше хора, които зарадвах, но и такива, които ме помислиха за наивен и глупав. Но аз съм спокоен, защото заставам в този час пред Теб с чисто сърце. Не гледай със съжаление към мен, Господи, аз съм силен. Когато отправям молитва към Теб, не се моля, нито прося. Искам само да си до мен, както си бил до сега. Да, вярно е, не винаги съм те слушал и изпълнявал това, което е било нужно. Но кажи ми, как да го сторя, след като Ти си дал думите си на някой човек да ми ги каже. А как да слушам хората, след като съм преживял какво ли не от тях? Затова вървя и падам, греша, пак се изправям и продължавам напред. Благодарен съм, че ме оставяш да се боря с живота и не се натрапваш с морални и строги забележки и напътствия. И когато се обърна назад виждам, че паданията са повече от успехите, но нали това се нарича опит? Щастлив съм, Господи, защото двамата с Теб изживяваме всяка стъпка от моя живот. И каквото и да сторя, накрая винаги става така, че с Твоята опора аз вървя по правилния път. Не ми се сърди, моля Те! Всеки човек е различен. Това, че понякога не слушам не означава, че не съм добър, нали? Не вдигах глава към небето, защото си мислех, че съм сам. Събирах сили, борех се, ядосвах се, но не ми бе минавало през ум дори, че има някой, който да ме напътства и да ми помага. А днес, днес вече знам. И може би затова ми е по-леко, защото дори да не Те виждам, само мисълта за Теб ми е достатъчна опора, рамо на което да се облегна. Молитвата ми е пълна с благодарност, а не с молби. Това, от което имам нужда, Ти си ми го дал. Здрав съм. Работя. Имам семейство, което ми дава нужната топлина. Но, ако би се почувствал по-добре, нека и аз да Ти се помоля за някои неща. Много бих искал, Господи, да направиш така, че когато се запознавам с човек и му подам ръка за поздрав, да се отпечата на дланта ми душата му. И когато си погледна ръката, да видя какъв човек е той. Страхувам се от това да не направя грешна преценка за него и да говоря неща, които биха могли да го наранят. Моля Те, Господи, научи ме да гледам хората в очите. Все се срамувам да правя това. Свеждам поглед, когато съм със стари дрехи и със вехти обувки. Имам чувството, че всички ме гледат и съжаляват. Когато успея да сбъдна мечта и да постигна успех, също гледам надолу. Отново ми е неудобно, но този път затова, защото имам нещо, което някой няма.
Ти също се смееш. Обикновено, когато го правиш, аз се сърдя. Смееш се, когато някой поиска от Теб пари, нали? Отдавна спрях да се измъчвам от това, че работя много, а все не ми стигат парите, колкото толкова. Искам да те помоля, Господи, да ми кажеш за моето семейство някои неща. Знаеш, че то е всичко, което имам и обичам. Кажи ми, когато татко мълчи, дали си мисли за мама? Да, Ти си отредил свято място за нея, горе до звездите. Не смея да го питам. Има моменти, когато не му се говори. Стои и гледа в една точка. Не му говоря в такива мигове. Оставям го сам с мислите му. Дали постъпвам правилно? А сестричката ми, която всички мислят за болна, дали пък не живее в свой много по-красив от нашия свят? Другите я пренебрегват. Смятат я за втора ръка човек, който не може да разсъждава. Не я питат за нищо и не искат от нея мнение по някой въпрос. Дали има чувства, дали може да се влюби и да изпита най-топлата емоция от любовта? Не знам. Ти знаеш, нали? А това дете, момиченцето у дома, което порасна толкова бързо, че едва ли ще има спомени от детството, дали ми се сърди, че не мога да осигуря щастливи и безоблачни дни? Уж ме разбира, не ми се сърди за нищо. Благодарна ми е, така както аз на Теб. А знам, Господи, че всичко което правя е с чисти помисли и съм спокоен.
Казват, че когато обичам някой повече отколкото Теб, то мога да го загубя. Ето, затова съм губил всички, в които съм се влюбвал. Просто защото съм се раздавал докрай. Махал съм с ръка и не съм виждал хората около мен. Не съм си и помислял и за теб. Чувствал съм се толкова силен и могъщ, сякаш целият свят е в ръцете ми. Но не съм бил прав. Благодаря Ти, че с годините ме научи да бъда умерен и да не се хвърлям с цялата си душа там, където мога да се опаря.
Дари всички с хубава вечер!
Дай им и спокойна нощ!
Прати ми една усмивка по Луната, за да разбера, че всичко е наред и да мога и аз спокоен да легна.
Благодаря ти за това, което ми даваш!
Амин!

Явор Перфанов
25.07.2019
Г.Оряховица