С мен станаха осем.
Наместиха ме на свободното легло.
В ъгъла, до прозореца.
Тук всички идваха от интензивното.
От него се ходеше или на оня свят, или тук.
Ако прескочиш.
Та, засега бяхме прескочили.
Само двама можеха да стават. Другите лежаха и най-много да направят опит, от време на време да се по наместят. Прошумолява вестник, мерне се сестра и отново тишина. Оживление настъпваше сутрин и вечер, кога минаваха докторите и в приемните дни, кога нахлуваха близките.
Стаята беше заредена с нови клиенти почти изведнъж.
Предишните били изписани предсрочно, че интензивното се препълнило.
Не се познавахме.
Мълчанието тегнеше. ...