Момче
Слънцето още се криеше зад рида в мразовитото, мартенско утро. Тя отвори полусрутения обор и влезе вътре.
На купчина слама лежеше конят. Всъщност това подобие на кон, защото бе толкова стар, че странно, как бе жив още. Краката му бяха възлести и оточни, а по коленете имаше типичните старчески струпеи.
- Хайде, Момче. Трябва и днешния ден, да го избутаме.
Погледна я и много бавно се изправи. В очите му имаше, толкова умора и примирение, че все пак някога ще свърши всичко.
Жената му сложи такъмите и с мъка издърпа ралото, за да му закачи железните колела.
Излязоха на калдъръмената улица и един до друг поеха към нивата, а плугът траколеше след тях.
Докато вървеше си припомни, как го беше взела, почти без пари от едни съседи, защото имал на гърба си бял кръст и това било лоша поличба. Дълго време се чуди, какво име да му измисли, но накрая си остана просто Момче. Не вярваше на поличби и зли сили, независимо че живота и бе само със злини. В селото ги бяха кръстили „ Наказаните”, защото в семейството им вървяха една след друга мъките. Първо умря съпруга и, а тя остана сама с малко момиче на ръце. После следваха болест, след болест и когато дъщеря и се омъжи, още първата година почина. Остана и само внучката, която сега бе само на седем години.
Трябваше да изоре тази каменлива нивичка, тъй като тя бе единственото нещо, което ги хранеше.
На няколко пъти, докато стигнат, конят се спъваше в камъните.
Стигнаха до нивата. Свали колелата на ралото и подвикна:
- Давай, Момче! Нивата чака.
Конят изпръхтя напрегна старите си мускули и ралото затъна в твърдата земя. Вървеше, а от устата му излизаха облачета. Крачка по крачка, залитайки вървеше, изопнал шия и с празен поглед. По едно време плугът заби в камък и подскочи високо. Дръжката му удари старицата в главата и тя се свлече на земята.
Животното се обърна и изпръхтя. На земята лежеше единственото създание, което го бе приютило и обичало, което не го биеше и се грижеше за него. Наведе се и подуши кръвта. Докосна рамото и с муцуна, но тя не помръдна.Обърна се и с всички сили препусна към къщи, влачейки след себе си плуга. Когато стигна, започна да рита с предните си копита по вратата. Знаеше, че малката е там и ще помогне.
Ани, излезе и видя, че конят е с ралото и дишаше шумно.
- Какво има, Момче? Къде е баба?
Той се обърна и тръгна с треперещи крака към нивата. Момиченцето го последва.
Като стигнаха, малката се затича и клекна до баба си.
- Какво ти има? Каква е тази кръв по главата ти?
Буташе отпуснатото и тяло. После скочи и се затича към селото.
Момче, бе застанал встрани. Краката му се подгънаха и падна на земята.
Бе помогнал.
Заваляха малки снежинки.
На неразораната нива белеше кръста на гърба му.
Върху тъмната пръст лежаха две създания, които се обичаха…
© Гедеон All rights reserved.
