Момичето без грим.
Днеска пак видях я
по стълбовете
пак лепеше тя плакати
с усмивка..
Наблюдавам я отдавна
всеки ден от тук минава
с овехтяло яке
по стълбовете с тиксо
рекламите лепи
видях и пръстите премръзнали
видях и сълзите в очите
обаче се усмихваше
исках да заговоря
почувствах, че е истинска
ала слаб съм
не ми стиска
не знам какво с мен
се случи ала момичето
без грим поисках да
обичам
може би защото
ръцете я боляха
ала се усмихваше.
не я познавам
ала вече знам, че
я обичам.
усещам, че душата
и е истинска.
Утре ако мине ще я заговоря
пък каквото ще да става.
Х.М.
© Христо Манчев All rights reserved.
