Цъки (Христо Манчев)
182 498
23.11.2017 г., 1:05 ч.

Момичето без грим. 

  Проза » Други
763 2 3

 

 

Днеска пак видях я

по стълбовете

пак лепеше тя плакати

с усмивка..

 

Наблюдавам я отдавна

всеки ден от тук минава

с овехтяло яке

 

по стълбовете с тиксо

рекламите лепи

видях и пръстите премръзнали

видях и сълзите в очите

обаче се усмихваше

 

исках да заговоря

почувствах, че е истинска

ала слаб съм

не ми стиска

 

не знам какво с мен

се случи ала момичето

без грим поисках да

обичам

 

може би защото

ръцете я боляха

ала се усмихваше.

 

не я познавам

ала вече знам, че

я обичам.

 

усещам,  че душата

и е истинска.

 

Утре ако мине ще я заговоря

пък каквото ще да става.

 

Х.М.

© Христо Манчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??