Nov 1, 2017, 9:44 PM

Момичето и морето 

  Prose » Narratives
1063 1 3
10 min reading
Родителите ѝ стояха срещу нея в любопитно очакване. Беше им казала, че ще им съобщи нещо. Те се спогледаха, усмихвайки се един друг само с очи. Бяха свикнали с нейните съобщения. От малка започна да им „съобщава”. Не разбраха откъде беше научила думата, но предположиха, че я е чула от селската радиоуредба. Беше едва на четири години, когато за първи път съобщи. Тичаше през двора и запъхтяна влетя в кухнята.
– Мамо, тате, да ви съобща нещо.
Те се стъписаха за момент, но споглеждайки се, се разбраха.
– Добре де, казвай – сериозно изрече бащата.
– Пъстрата кокошка снесе едно мноооого голямо яйце. Ей толкова гооолямо.
Тя показваше с малките си пухкави ръчички, ококорила очи, като се опитваше и с тях да покаже големината на яйцето. Родителите ѝ едва се сдържаха. Баща ѝ побърза да излезе, за да не се разсмее пред нея, а майка й затисна устата си със забрадката.
Малката се мушна в полата й и тихичко попита:
– Мамо, какво ще се излюпи от едно толкова голямо яйце?
Докато растеше, редовно съобща ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??